Търсеше ум, нарушаващ картината като дъждовни капки по водата. Не беше трудно да го открие. Човек, чието светкавично издигане се дължеше на шанса, сграбчен навреме след изключителния успех с новото заклинание… и на задължителното за преврата отсъствие на Господаря на хълма.
Стилиан се възхищаваше на смелостта му, но унижението разпалваше у него омраза, а слабостта на собствените му поддръжници го вбесяваше. Върнеше ли си онова, което заслужаваше, щеше да настоява за отговори на твърде много въпроси.
Формата профуча като стрела, за да събуди изненадващо и много неприятно спящия маг.
— Моля за прошка, че ви търся в толкова късен час, господарю.
Мисълта на Стилиан преливаше от жлъчен присмех.
— Ст… Стилиан? — запъна се съзнанието на объркания събеседник.
— Да, Дистран. Аз съм. Достатъчно наблизо, за да помета немощната ти психическа защита. Упражнявай по-упорито похватите в борбата за оцеляване. Току-виж ти потрябват скоро.
Стилиан знаеше какво говори — досега никой не бе успял да му натрапи нежелана мисловна връзка.
— Къде си? — попита Дистран, вече съвсем буден.
— Не преграждай вратата със заклинание — подигра му се Стилиан. — Засега…
— Какво искаш? — сопна се новият Господар на хълма.
— Освен очевидното ли? Малко помощ, за да бъде неизбежната ни среща по-дружеска, отколкото се очертава в момента.
— Ще се върнеш ли тук?
— Ксетеск е моят дом — остро отвърна Стилиан.
Успокои се, че заговорниците очевидно не бяха обмислили подробно последствията от преврата. Долавяше неспокойната въртележка от мисли в ума на Дистран. Как ли съжаляваше, че никой от съветниците му не е до него сега…
— Какво искаш? — пак попита Дистран.
— Сила. Огромна сила. Която незабавно ще потегли от Ксетеск на юг към Подкаменния проход. Ще ги пресрещна по пътя.
— За Закрилниците ли говориш?!
— Естествено. Господарят на Хълма се разпорежда със Закрилниците.
— Но сега аз съм Господарят на Хълма — на свой ред се присмя Дистран.
Стилиан прихна. Дистран поне не беше мекотело, макар че нямаше представа какво е направил. След успеха му със заклинанието, свързващо измеренията, той заслужи издигането си до Магистър. Но неразумното посягане към върховната власт в Ксетеск нямаше да облагодетелства никого, освен съветниците му. Явно го използваха като жертвен агнец, за да видят как ще реагират останалите в Школата. Жалко, но такава е участта на глупаците. И онзи, когото Стилиан бе използвал в същата роля, не се досети какво ще го сполети накрая…
— Въпреки това ще ми пратиш армията от Закрилници — самоуверено заяви Стилиан. — И може би ще бъда по-снизходителен по въпроса за властта над Хълма, когато се върна.
— Ако не ти ги пратя, може пък да не се върнеш, а? И тогава няма да обсъждам никакви въпроси с теб.
— Ама че си тъп! — Стилиан вложи сила в тази мисъл и умът на Дистран се замая. — Нима си въобразяваш, че останах толкова дълго Господар на Хълма само за да позволя на някакъв млад властолюбец да ми отнеме Кулата? — Вдиша дълбоко и се успокои. Искаше да научи още нещо. — Сигурно си се запознал с книжата, описващи задълженията на Господаря?
— Когато ми остава време.
— Налягат те много грижи, а?
Стилиан почувства, че Дистран си връща самообладанието.
— Така е. И се надявам, че можем да обсъдим тези проблеми, както подобава на достойни хора.
— Хм… Предполагам, че си отменил Повелята за закрила, за да я насочиш към себе си?
— Повелята за… Не съм чел за нея.
— Аха! — Стилиан си позволи тържествуващо злорадство. — Изглежда и твоите зле подбрани съветници не са чели за нея. Уверявам те, че скоро всички ще изпитате на свой гръб последствията от тази грешка.
Стилиан безцеремонно прекъсна мисловната връзка и веднага преодоля загубата на представа къде е попаднал.
Не се учуди, че Дистран е пропуснал да отмени Повелята за закрила. Обикновено новият Господар на хълма нямаше жив предшественик, който да е останал Повереник на Закрилниците. Но този път не беше така…
Стилиан се ухили и настрои съзнанието си, за да повика всички Закрилници, което беше негово право за голямо съжаление на Дистран.
Кесарин беше горд мъж. Неговият предводител го избра, а неговият повелител му възложи важна и тайна задача. И накрая пак щеше да се яви с наученото пред самия Тесая.
Маслото в малкия фенер би му стигнало за четири часа. Скъси фитила и нагласи капака колкото да прониква тъничък лъч и да влиза по малко въздух. Пробяга бързо по леко спускащото се от входа начало на тунела.