— Знаеш, че на теб никога не съм ти взимал пари.
— Да, защото ми дължиш, задник. Но съм сигурен, че си вземал по двайсет долара на пликче, така че къде са парите, да не си ги дал на жена си да ти ги пази?
— Бившата! Бивша жена — провикна се Ранър. И после: — Опитах се да измъкна мангизи от нея, ама не дава. Знам, че там има пари, криеше пари още докато бяхме женени, увити на рулца, стотачки, от продажбата на зърното, и ги пъхаше на всякакви странни места. Веднъж намерих двеста долара в стъпалото на чорапогащника й. Може би трябва пак да се върна в къщата. — Погледна към Бен, който слушаше, но се преструваше, че закача Диондра, като въртеше косата й на пръста си, а тя реагираше само отчасти. — Може ли да обсъдим положението ей там, на четири очи? — посочи Ранър към един ъгъл, където трима едри мъжаги играеха билярд. Най-високият, блед и светлокос мъж с татуировка на морски пехотинец, облегна щеката си на масата и изпъчи гърди към тях.
— Добре — съгласи се Трей.
— Можете да говорите пред мен — обади се Бен, преструвайки се, че му е все тая.
— Синът ти трябва да получи пари от теб точно както и аз трябва да получа — обясни Трей. — На него сигурно му трябват още повече.
Както се беше свил под черните лампи на очите на Трей, Ранър се извърна и отново се запъти към Бен. Изправи се пред него в пълен ръст. Бен се беше източил от лятото насам и сега беше малко по-висок от баща си, някъде към един и шейсет.
— Дължиш ли на Трей пари? Майка ти каза, че си загазил. Дължиш ли на Трей? — изстреля той с жълтия си дъх — на бира, на тютюн и може би на салата с риба тон и горчица. Коремът на Бен запротестира шумно.
— Не! Не! — Даваше си сметка, че гласът му звучи нервно, уплашено. — На никого не дължа пари.
— Тогава защо трябва да ти давам пари, за които се утрепвам от бачкане, а? — попита ядосано Ранър. — Това с помощите не го разбирам: издръжка на бившата и на децата и държавата постоянно ми бърка в джоба. Едва смогвам да се издържам и не знам защо хората очакват да се хващам на три допълнителни работи, за да давам пари на жена си, която си има собствена ферма! И собствена къща във фермата. И четири деца, които да й помагат. Мамка му, аз като малък не съм искал от баща си да ме издържа и да ми дава пари за маратонки, за колеж и за официални ризи…
— За храна — каза Бен, забол очи в скъсаните си ботуши с петна от сандвичи с кайма по тях.
— Моля? Какво каза? — Ранър се залепи за лицето му, сините му ириси плуваха в пожълтелите очни ябълки като риби по повърхността на мръсно езеро.
— Нищо — изломоти Бен.
— Трябват ти пари за боя за коса, а? Искаш нари за фризьорски салон?
— Иска пари за момичето си… — поде Трей, обаче Диондра светкавично му даде знак да спре, като замаха с ръка, сякаш режеше гърлото си с брадва.
— Е, не съм длъжен да купувам разни работи за гаджето му — заяви Ранър. — Ти ли си му гадже, Диондра? Колко малък е светът. Ама това не е моя работа.
Мъжете край масата за билярд бяха престанали да играят и наблюдаваха сцената ухилени, после белокосият се приближи и положи категорично длан върху рамото на Трей.
— Проблем ли има, Трей? Ранър е тук, той ще се оправи. Дай му още двайсет и четири часа, става ли? Аз гарантирам. Ясно? — Мъжът имаше леко приведена стойка като рапър, сякаш гравитацията го привличаше към земята за двата крака, обаче ръцете му бяха мускулести, жилести и притискаха раменете на Трей.
Ранър се ухили, размърда веждите си срещу Бен в знак на това, че и двамата следва да са доволни.
— Не се тревожи, приятел, всичко е наред — каза той на Бен. — Вече всичко е наред.
Трей стегна рамото си под ръката на мъжа и сякаш понечи да я отблъсне, но после само зарея поглед напред.
— Добре, двайсет и четири часа, Уайти. Ти гарантираш.
— Оценявам го, индианец — отговори мъжът. Намигна, изцъка весело с уста, все едно викаше кон, и се върна при приятелите си, а откъм групата се разнесе смях точно преди да издрънчат топките.
— Гаден смотаняк — извърна се Трей към Ранър. — Утре вечер тук. Или бог да ми е на помощ, Ранър, ще те заболи.
Ухилената муцуна на Ранър като маска за Вси светии се прибра, той кимна два пъти и докато се обръщаше към бара, подметна остро:
— Добре, но после не ми се мяркай.
— Човече, търпение нямам.
На тръгване Бен очакваше Ранър да му каже нещо — извинявай, ще се видим, нещо. Обаче баща му вече увещаваше бармана да му даде едно безплатно — на него или пък на Уайти, който се беше застъпил за него — и съвсем беше забравил за сина си. Трей и Диондра изхвърчаха през вратата, докато Бен седеше с ръце в предните джобове на панталона си и гледаше отражението си в огледалото — изглеждаше толкова различно. И продължи да се гледа в огледалото, докато се извръщаше към Ранър.