— Да, това. И нещо не е наред с белия ми дроб. Щял съм да умра до година. Знаех си, че трябва да се оженя за жена със здравна осигуровка. Пеги имаше, все ходеше да й чистят зъбите, да й изписват рецепти. — Каза го, все едно е вечеряла с хайвер, „рецепти“.
— Винаги трябва да имаш здравна осигуровка, Либи. Много е важно. Иначе не ставаш за нищо. — Той огледа опаката страна на дланите си и примигна. — Та, значи, написах ти писмо. Някои неща трябва да бъдат загърбени. Много гадости се случиха след убийствата, Либи. Много си мислех за това, много се измъчвах. Онзи ден беше адски противен. Прокълнат ден. Прокълнатите Дей — додаде той и посочи към гърдите си. — Ама толкова много обвинения се сипеха, всеки можеха да натикат в затвора. Не можех да говоря открито, както ми се искаше. Трябваше да съм по-благоразумен.
Каза го, все едно е най-обикновено делово решение, после тихо се оригна. Представих си как грабвам калаената тенджера и му размазвам лицето с нея.
— Е, вече можеш да говориш. Какво се случи, Ранър? Разкажи ми какво се случи. Бен е в затвора вече от десетилетия, така че ако знаеш нещо, кажи го сега.
— Моля? Та аз да отида в затвора? — възмутено изръмжа той, седна на плажната си кърпа и си издуха носа с едното ъгълче. — Брат ти не е невинна душа. Брат ти се занимаваше с вещерство, с дяволски гадости. Ако се навърташ край дявола, рано или късно ще зага… трябваше да се досетя, когато го видях с онзи скапаняк Трей Типано, този тъп… тъпак.
Трей Типано — това име все се появяваше, обаче не водеше доникъде.
— Какво е направил Трей Типано?
Ранър се ухили и един счупен зъб надвисна над долната му устна.
— Човече, хората не знаят какви гадости се случиха през онази нощ. Направо да си умреш от смях.
— Изобщо не е смешно. Майка ми е мъртва, а брат ми е в затвора. Децата ти са мъртви, Ранър.
Той наклони глава при тези мои думи и впери поглед в луната, крива като гаечен ключ.
— Ти не си мъртва.
— Мишел и Деби са мъртви. Пати е мъртва.
— А ти не, не си ли се питала защо? — изплю той желирана кървава храчка. — Странно е някак си.
— Какво общо има Трей Типано? — повторих.
— Ще получа ли парична награда, ако проговоря?
— Ами да, разбира се.
— Не съм невинен, не съвсем, обаче и брат ти не е, и Трей не е.
— Какво си направил, Ранър?
— Кой получи всички пари? Не съм аз.
— Какви пари, ние нямахме пари.
— Майка ти имаше пари. Онази проклета кучка на кучките, майка ти, имаше пари, повярвай ми.
Вече се беше изправил и ме гледаше гневно, разширените му зеници закриваха ирисите и сините му очи изглеждаха като слънчеви изригвания. Отново наведе глава назад припряно като зверче и тръгна към мен. Протегна длани напред, сякаш за да ми покаже, че няма да ме нарани, но на мен ми се стори обратното — че ще го направи.
— Къде отидоха всичките пари, Либи? От застраховката живот на Пати? Ето ти друга загадка, над която да се замислиш. Защото със сигурност не са у мен.
— Никой няма пари, Ранър. Отидоха за защитата на Бен.
Ранър вече се беше навел над мен и се опитваше да ме уплаши, както правеше, когато бях малка. Беше дребен мъж, обаче въпреки това беше с петнайсетина сантиметра по-висок от мен, и дишаше силно насреща ми, а дъхът му бе топъл и миришеше на бира от метална кутийка.
— Какво се случи, Ранър?
— Майка ти винаги криеше някакви пари, никога не ми помагаше, а аз години наред се бъхтих в оная ферма и не получих нито пени. Е, пиленцата се прибраха в курника, Либи. Майка ти сама си е виновна, проклета да е. Ако ми беше дала онези пари…
— Искал си й пари онзи ден, така ли?
— Цял живот дължа пари на разни хора — отговори той. — Цял живот не мога да изплувам, все съм затънал в дългове. Ти имаш ли пари, Либи? Имаш, разбира се, нали написа онази книга? Значи и ти си невинна, а? Дай ми малко пари, Либи. Дай на стареца си малко пари. Ще си купя черен дроб на пазара за органи, после ще свидетелствам и ще кажа каквото поискаш. Каквото иска бебчето ми. — Той ме бодна с два пръста по средата на гърдите, и аз се помъчих бавно да отстъпя назад.
— Ако си замесен в случилото се през онази нощ, това ще се разкрие, Ранър.
— Е, навремето нищо не откриха, защо да открият сега? Да не си въобразяваш, че ченгетата, адвокатите, всички, замесени в онова дело, всички, които се прочуха с него… — изпъна той към мен пръст и долната му челюст щръкна навън — да не мислиш, че ще кажат: опа, станала е грешка, хайде, Бени, момчето ми, отивай да се радваш на живота си. Неее. Каквото и да се е случило, той ще остане в затвора до края на живота си.