Сега, близо час, след като Ранър си беше тръгнал, момичетата още се скупчваха край нея, близо до нея, зад нея, на канапето, и я разпитваха какво не е наред, какво не е наред с Бен и защо татко е толкова ядосан. С какво е ядосала татко? Либи седеше най-далеч от нея, свита на клъбце, смучеше пръста си, а тревожните й мисли не се откъсваха от посещението в дома на семейство Кейтс, от онзи полицай. Изглеждаше трескава, а когато Пати пресегна да пипне бузата й, потръпна.
— Всичко е наред, Либи.
— Не, не е — възрази тя, вперила немигащ поглед в Пати. — Искам Бен да се върне.
— Ще се върне — увери я Пати.
— Откъде знаеш? — простена Либи.
Деби се вкопчи в думите й:
— Ти знаеш ли къде е? Защо не можем да го намерим? Да не е за газил заради косата си?
— Знам защо е загазил — обади се Мишел с най-мазното си гласче. — Заради секса.
Пати се извърна към нея бясна заради този глупав клюкарски ритъм. Навита на ролки коса, шушукане в супермаркета. В момента хората обсъждаха семейството й в цял Кинаки. Стисна ръката на Мишел по-силно, отколкото възнамеряваше.
— Какво искаш да кажеш, Мишел, какво си мислиш, че знаеш?
— Нищо, нищо — изломоти Мишел. — Просто си говорех, нищо не знам. — Запелтечи, както правеше винаги, когато загази и съзнава, че е сбъркала.
— Бен ти е брат, не бива да говориш отвратителни неща за собствения си брат. Не и в това семейство и определено не извън него. В училище, в църквата, където и да било.
— Но, мамо… — поде Мишел, все още разплакана. — Аз не харесвам Бен.
— Не говори така.
— Той е лош, прави лоши неща, всички в училище знаят…
— Какво знаят, Мишел? — Пати усети как челото й пламва и й се прииска Даян да беше тук. — Не разбирам какво говориш. Да не искаш да кажеш, че Бен… че Бен ти е направил нещо?
Беше си обещала никога да не задава този въпрос, защото е предателство към Бен дори да си го помисли. Когато той беше по-малък, на седем или на осем години, имаше навика да се пъхва нощем в леглото й, а тя се събуждаше, защото той прокарваше пръсти през косата й, обхващаше гърдата й с длан. Невинни, но смущаващи моменти, в които Пати се събуждаше възбудена сексуално, после скачаше от леглото и навличаше нощници и халати като ужасена девица. „Не, не, не, не бива да докосваш мама така“. Само че тя не беше подозирала — досега — че Бен може да е правил нещо със сестрите си. Затова остави въпроса да увисне във въздуха, но Мишел се разстройваше все повече и повече, побутваше големите си очила по острия си нос, плачеше.
— Мишел, извинявай, че ти се развиках. Бен има неприятности. Направил ли ти е нещо, за което трябва да знам? — Нервите й бяха обтегнати — на моменти чисто и просто я обземаше паника, след това сякаш напълно се отнасяше. Сега почувства как у нея се надига страх, онова усещане като в излитащ самолет.
— Какво да ми е правил?
— Да те е докосвал по необичаен начин? Не като брат?
Сега сякаш се понесе в свободно падане, на изключени двигатели.
— Докосва ме само за да ме бутне, да ме оскубе или да ме блъсне — измрънка Мишел обичайните си обвинения.
Облекчение, о, блажено облекчение.
— А какво говорят за него в училище?
— Той е откачалка, толкова ме е срам от Бен. Никой не го харесва. Само му виж стаята, мамо. Има всякакви странни неща.
Тъкмо щеше да дръпне на Мишел лекция да не влиза в стаята на Бен без негово позволение, и й се прииска да се шамароса. Спомни си какво беше говорил детектив Колинс — за животинските органи, за пластмасовите кутии. Представи си ги. Някои от тях бяха изсъхнали и се бяха превърнали в сухи стегнати топки, а други бяха още пресни и отвратителни, а миризмата им те връхлиташе с отварянето на капака.
Пати се изправи.
— Какво има в стаята му?
Запъти се надолу по коридора и както винаги се спъна в проклетия кабел на телефона на Бен. Подмина заключената му врата, продължи надолу, зави наляво по коридора покрай стаята на момичетата и влезе в спалнята си. Навсякъде бяха разхвърляни чорапи, обувки и джинси, купчини от всекидневни джунджурии.
Отвори тоалетката си и извади един плик: върху него пишеше „При спешен случай“ с източения почерк на Даян, който толкова приличаше на почерка на майка им. Вътре имаше петстотин и двайсет долара в брой. Нямаше представа кога Даян е вкарала тайно парите в стаята й, и толкова по-добре, защото иначе Ранър щеше да усети, че крие нещо от него. Поднесе парите към носа си и ги подуши. След това пъхна плика обратно вътре и извади ножовката, която беше купила преди няколко седмици, за да й е подръка, ако някога й се наложи да влезе в бърлогата на Бен. Срамуваше се. Тръгна надолу по коридора — стаята на момичетата приличаше на стая в евтин хотел, имаше легла до всяка стена, освен на тази с вратата. Представи си как полицаите сбърчват нос — всички ли спят тук? — после я блъсна вонята на урина и тя осъзна, че някоя от дъщерите й се е напишкала през нощта. Или предната нощ?