Върна се в хола, замислена за процеса и за това, че просто няма да го понесе. Изпрати момичетата в стаята им със зловещ тон, те я изгледаха със зяпнала уста, засегнати и уплашени, и тя си помисли, че само влошава положението на Бен — некомпетентна майка, която отглежда децата си сама, прекалено натоварена. Само влошаваше нещата още повече, затова пъхна малко вестници и подпалки в камината, още няколко цепеници отгоре и запали дрешките. Един чифт гащички с маргаритки тъкмо пламнаха, когато иззвъня телефонът.
Беше Лен. От банката. Тя започна да се извинява, да му обяснява, че е твърде заета, за да обсъждат сега възбраната, че има проблем със сина си…
— Точно затова се обаждам — прекъсна я той. — Чух за Бен. Не смятах да се обаждам. Преди. Обаче мисля, че мога да помогна. Не знам дали ще искаш. Но има вариант.
— Вариант за Бен ли?
— Начин да помогнем на Бен. За правните разходи. С оглед на това, което предстои, ще ти трябват доста пари.
— Нали нямахме вариант? — попита Пати.
— Не съвсем.
Лен не искаше да дойде във фермата, не искаше и да се срещат в града. Стана много загадъчен, настоя тя да отиде на мястото за пикник на шосе 5 и да паркира там. Поспориха и се попазариха, а накрая Лен въздъхна шумно в слушалката, от което тя стисна устни.
— Ако искаш да ти помогна, ела там веднага. Не вземай никой друг. Не казвай на никого. Правя го, защото мисля, че мога да ти имам доверие, Пати, и защото те харесвам. Наистина искам да ти помогна.
Кратка пауза, толкова наситена, че Пати погледна към телефонната слушалка и прошепна:
— Лен?
Вече си мислеше, че той е затворил, и тя самата се канеше да направи същото.
— Пати, наистина не знам как по друг начин да ти помогна. Ами ще видиш. Моля се за теб.
Тя отново се извърна към камината, разрови огъня и видя, че само половината дрехи са изгорели. Нямаше повече дърва, затова бързо отиде в гаража, взе старата брадва на баща си с тежката глава, остра като бръснач, от времето, когато правеха инструментите както трябва, нацепи един наръч дърва и го внесе в стаята.
Тъкмо подклаждаше огъня, когато усети олюляващото се присъствие на Мишел до себе си.
— Мамо?
— Какво има, Мишел?
Вдигна поглед и видя дъщеря си по нощница да сочи към огъня.
— Щеше да хвърлиш и брадвата вътре — усмихна се Мишел. — Разсеяна си.
Брадвата лежеше в ръцете на Пати като подпалки. Мишел я взе от нея, държейки острието настрани, както я бяха учили, и я подпря до вратата.
Пати проследи с поглед Мишел, която колебливо се запъти към стаята си, все едно стъпваше по натрошени стъкла, и последва дъщеря си. Момичетата се бяха скупчили на пода и тихичко говореха на куклите си. Има една разпространена шега, че хората обичат децата си най-много, когато са заспали, ха-ха, и Пати усети как нещо пробожда сърцето й. Наистина ги обичаше най-много, когато са заспали, а не когато искат да ядат или да се забавляват, а след това ги обичаше най-много такива: изморени, спокойни, без да изискват майчиното й присъствие. Повери ги на грижите на Мишел и ги остави в стаята, твърде изтощена, за да направи нещо повече от това да последва наставленията на Лен.
„Не се надявай прекалено — каза си. — Не се надявай.“
Трябваше да пътува половин час в снега, а снежинките се превръщаха в звезди на светлината на фаровете й. Беше „хубав сняг“, както би казала майката на Пати, която обичаше зимата, и Пати си помисли как момичетата ще играят на снега утре цял ден, а после се запита: „Дали? Какво ще стане утре? Бен там ли ще е?“
Къде е Бен?
Спря до пустото място за пикник, до голямата постройка от бетон и метал, издигната през седемдесетте години, с дълги общи маси и с крив покрив като неуспешен опит за оригами. Две люлки бяха покрити с десетина сантиметра сняг, а старите им седалки от черна гума изобщо не се поклащаха, както очакваше Пати. Имаше вятър, така че защо бяха застинали толкова неподвижно?
Колата на Лен я нямаше. Всъщност нямаше никакви коли, затова тя се засуети с ципа на палтото си, плъзна нокътя си по всяко метално зъбче и всяко едно изщрака. Какво можеше да се случи — тя щеше да отиде до пейката и да установи, че не й е оставил плик с пари, благороден жест, който щете да му върне. Или пък Лен е организирал няколко човека, които изпитват съжаление към нея, и те всеки момент ще пристигнат, ще й дадат сума ти пари и Пати ще разбере, че всъщност всички я обичат.