Махнах кламера и го сложих в чашката си с кламери в кухнята (никой не бива да купува кламери, писалки или каквото и да е от канцеларските принадлежности, достъпни свободно). След това пъхнах видеокасетата в плейъра си. Щрак, брррръм, скррръц. На екрана се заредиха пентаграми и сатанински козли с човешки тела, врещящи рок групи и мъртви хора. Мъж с красиво оформен с лак за коса перчем вървеше покрай някаква стена с графити и обясняваше: „Този филм ще ви помогне да разпознавате сатанистите и дори да откривате признаци, че хората, които обичате най-много, вероятно си играят с много опасен огън“. Той разговаряше със свещеници, с полицаи и с някои „истински сатанисти“. Двамата най-могъщи от тях бяха с дебела очна линия, черни дрехи и пентаграми на шията, но си седяха в дневната на евтин плюшен диван, отдясно се виждаше кухнята им, в която жълт хладилник бръмчеше върху пъстър линолеум на пода. Представях си как след интервюто си вадят от хладилника салата от риба тон и кока-кола, а наметалата им пречат. Изключих филма точно когато домакинът предупреждаваше родителите да изхвърлят от стаите на децата си фигурките на Хи-Ман и дъските за викане на духове.
Изрезките бяха също толкова безполезни и нямах никаква представа какво иска Барб да правя с нейните снимки. Седях съсипана. И ленива. Можех да отида в библиотеката и да проуча нещата както трябва. Можех още преди три години да си уредя интернет достъп у дома, както възнамерявах. В момента нито една от двете възможности не ме привличаше — лесно се уморявах — затова звъннах на Лайл. Вдигна още след първото позвъняване.
— Здраааасти, Либи. Канех се да ти се обадя. Искам да ти се извиня за миналата седмица. Сигурно си се почувствала нападната, а не биваше да става така. — Хубава реч.
— Да, наистина беше гадно.
— Явно не съм съзнавал, че всички имаме своите теории, обаче според всяка от тях Бен не е виновен. Не бях премислил нещата. Не си давах сметка. Не го взех предвид. Просто за теб това е съвсем реално. Искам да кажа, аз го знам… всички го знаем, но същевременно и не го знаем. И никога няма съвсем да разберем. Съмнявам се някога да разберем истински. След като си отделил толкова много време да го обмисляш и обсъждаш, то става… Но… Е, извинявай.
Не исках Лайл Уърт да ми харесва, защото вече бях решила, че е тъпак. Обаче ми допадна откритото му извинение, както на немузикален човек му харесва някакъв музикален откъс. Не можеш да го направиш, но можеш да аплодираш някой друг.
— Добре де… — казах.
— Някои от членовете ни все още биха искали да се сдобият със… сувенири, които си склонна да продадеш. Ако затова се обаждаш.
— О, не, просто се питах… Напоследък много мисля за случилото се… — Все едно изрекох и многоточието гласно.
Срещнахме се в един бар недалеч от къщата ми, който се казваше „При Сара“ — винаги ми се е струвало доста странно име за бар, обаче мястото беше приятно и доста просторно. Не обичам да се гъчкам сред хора. Когато влязох, Лайл вече беше седнал и се приведе да ме прегърне — действие, което предизвика голямо усукване и свиване на високото му тяло. Рамката на очилата му ме бодна по бузата. Пак беше със сако в стил осемдесетте — този път дънково, покрито със значки с лозунги. Не карай пиян, практикувай доброта, гласувай с рок. Лайл издрънча, докато се настаняваше обратно. Допусках, че е с десетина години по-млад от мен, и не можех да преценя дали изглежда иронично ретро, или е просто шантав.
Той отново понечи да се извини, но не исках да го слушам повече. Беше ми дошло до гуша, благодаря.
— Виж, изобщо не твърдя, че подкрепям тезата за невинността на Бен, нито че съм дала грешни показания.
Той понечи да каже нещо, но после затвори уста.
— Но ако трябва да се поразровя повече, клубът ще бъде ли склонен да ме финансира? В известен смисъл да ми плати за отделеното време.
— Ау, Либи, страхотна новина е, че дори проявяваш интерес да проучиш случая — възкликна Лайл.
Не ми се понрави тонът му — все едно разговаряше с малко дете, все едно не съзнаваше, че съм по-голяма на години. Беше от онези, които в края на часа, докато другите деца вече нетърпеливо потропват с крак и учителката пита „Имате ли още въпроси?“, наистина има въпроси.