Единственото непозволено нещо между него и Криси се случи точно преди Коледа и нямаше да се повтори. Седяха си на стълбите, смучеха бонбони „Джоли Ранчър“ с вкус на зелена ябълка и се побутваха един друг, когато тя изведнъж се озова по-близо от обикновено и той усети зърното й с дланта си. Топлото ухание на ябълка погали бузата му и тя просто се притисна към него, не каза нищо, само дишаше и той усети как сърчицето й тупти като на коте до бицепса му, как пръстите й се плъзват близо до мишниците му и неочаквано устните й се озоваха върху ухото му, което се овлажни от дъха й, вените му изтръпнаха от стипчивия бонбон, а после устните се плъзнаха по бузата му и изпратиха тръпки надолу по ръцете им, без нито един от двамата да регистрира случващото се, сетне лицето й се озова срещу неговото, неподвижно, и двамата просто си стояха с разтуптени сърца, като цялото й тяло се беше намърдало между краката му, ръцете му сковано висяха отпуснати, целите потни, после устните му леко помръднаха, съвсем леко се раздалечиха, и езикът й се плъзна между тях, лепкав и ближещ, двамата имаха вкус на зелена ябълка, а членът му беше толкова твърд в панталона, сякаш щеше да се пръсне. Бен обхвана кръста й с ръце и я задържа за секунда, после я отблъсна и хукна надолу по стълбите към мъжката тоалетна — „Извинявай, извинявай“, викаше тя подире му — където стигна тъкмо навреме, за да си го разклати два пъти и да свърши върху ръцете си.
Либи Дей
Сега
Значи щях да се срещна с брат си, вече пораснала. След като пих бира с Лайл, се прибрах у дома и наистина прегледах книгата за близките в затвора, която ми беше изпратила Барб Айхел! Прочетох няколко объркващи глави за управлението на държавните затвори във Флорида и разлистих назад покритите с кафеникави петна страници до титулната: 1985 година. Абсолютно непотребна книга. Притеснявах се, да не би да получа още безполезни колеги от Барб: брошури за вече несъществуващи крайбрежни паркове в Алабама, за разрушени хотели в Лас Вегас и предупреждения за проблема 2000.
В крайна сметка оставих Лайл да направи всички приготовления. Казах му, че не мога да се свържа, с когото трябва, че това ужасно ми тежи, но истината е, че просто не исках. Не притежавах нужното упорство: да набирам някакви номера, да изчаквам на телефона, да говоря, пак да изчаквам, после да се държа мило с някаква ядосана жена с три деца, която все си обещава да се върне в колежа, жена, която се гърчи от надежда само да й дадеш основание да ти затвори. Тя си е кучка, но ти не можеш да й го кажеш и изведнъж ето те там, лабиринтът те е върнал обратно в началото. Би трябвало това да те научи да си по-любезен, когато звъннеш следващия път. Лайл да се оправя.
Затворът на Бен е непосредствено до Кинаки и е построен през 1997 година след поредното окрупняване на фермите. Кинаки е почти в средата на Тексас, недалеч от границата с Небраска, и някога е бил географският център на четирийсет и осемте Съединени щати. Сърцето на Америка. През осемдесетте години, когато всички бяхме патриотично настроени, беше голяма работа. Други градове в Канзас се опитаха да отмъкнат титлата, обаче жителите на Кинаки ги пренебрегнаха упорито и гордо. Това беше единственото интересно нещо тук. Търговската камара продаваше плакати и фланелки с името на града, изписано в курсив в сърце. Всяка година Даян купуваше на нас, децата, по една нова фланелка, отчасти защото харесвахме всяко нещо с формата на сърце, отчасти защото Кинаки е стара индианска дума, която означава Вълшебна малка жена. Даян винаги се е опитвала да ни направи феминистки. Мама се шегуваше, че не се бръсне много, и това поставяше началото. Не я помня да го казва действително, но помня Даян, гневна и цинична, каквото беше постоянно след убийствата, пуши цигара в караваната си, лис леден чай от пластмасова чашка, на която от едната страна пише името й с недодялани букви, и ми разказва историята.
Оказа се, че в крайна сметка всички сме грешали. Лебанон в Канзас е официалният център на Съединените щати. Кинаки е действал въз основа на неправилна информация.
Мислех, че ще минат месеци, преди да получа разрешение да видя Бен, обаче явно държавният затвор в Кинаки, Канзас, бързичко издава пропуски за посетителите. („Убедени сме, че общуването с приятели и членове на семейството е благотворна дейност за затворниците, която им помага да се социализират и да създават връзки“.) Документи и боклуци, а после прекарах няколкото междинни дни, разглеждайки папките на Лайл, четейки протоколите от съдебните заседания на процеса на Бен, което не бях имала смелостта да направя дотогава.