Криси Кейтс, името й звучеше познато. Опитах се да заблудя Лайл, обаче не се получи.
— Знаеш коя е Криси Кейтс, нали? — Не отговорих, а той продължи покровителствено и мазно: — Криси Кейтс е била в пети клас на вашето училище, училището на Бен. В деня, когато е убито семейството ти, от полицията искали да разпитат Бен — бил обвинен в сексуално насилие над нея.
— Моля?
— Аха.
Двамата се измервахме с поглед, който казваше „ти си ненормален“.
Лайл поклати глава.
— Наистина не се шегуваш, като твърдиш, че хората не разговарят с теб за тези неща.
— Тя не е свидетелствала срещу Бен… — подех.
— Не, не. Това е единственият умен ход на защитата на Бен — твърдението, че двата случая, насилието и убийствата, не са свързани. Обаче съдебните заседатели със сигурност са били настроени против него. Всички в областта били чули, че Бен е насилил това сладко момиченце от добро семейство и че вероятно точно това го е тласнало да извърши „сатанинските убийства“. Знаеш какви са слуховете.
— Случаят с Криси Кейтс изобщо влизал ли е в съда? — попитах. — Някой доказал ли е, че Бен й е направил нещо нередно?
— Случаят не се е придвижвал напред — полицията не е повдигала обвинения — отговори Лайл. — Семейство Кейтс се споразумели бързо с училищната управа и после се преместили. Обаче знаеш ли какво мисля аз? Мисля, че през онази нощ Лу Кейтс е отишъл в къщата ви, за да разпита Бен. Мисля, че Лу Кейтс, който бил доста як тип, отишъл в къщата да потърси отговори и после…
— Толкова се вбесил, че решил да избие цялото семейство? В това няма никакъв смисъл.
— Този тип е лежал три години за убийство като по-млад, ето това открих — с всичка сила замерил с топка за билярд някакъв тип и го убил. Бил доста избухлив. Ако Лу Кейтс е смятал, че дъщеря му е била насилена, сигурен съм, че се е разярил. А после е изрисувал пентаграмите и другите неща, за да отклони подозрението от себе си.
— Мммм, няма логика. — А наистина ми се искаше да има.
— Няма логика извършителят да е брат ти. Това е налудничаво, много налудничаво престъпление, в него много неща нямат логика. Затова хората са толкова обсебени от тези убийства. Ако имат логика, няма да са загадка, нали?
Не отговорих. Така беше. Заиграх се със солницата и пиперницата, които бяха учудващо хубави за закусвалия.
— Не мислиш ли, че поне си струва да проверим? — притисна ме Лайл. — Това огромно и ужасно обвинение избухва в същия ден, в който с убито семейството ти?
— Да, струва ми се. Ти си шефът.
— Тогава, докато успееш да откриеш Ранър, виж дали няма да придумаш някого от семейство Кейтс да говори с теб. Петстотин долара, ако са Криси или Лу. Искам да проверя дали разказват същата история за Бен. Дали не ги мъчи съвестта, нали разбираш? Искам да кажа, това със сигурност е лъжа, нали?
Отново се почувствах несигурна. Точно в този момент нямаше нужда увереността ми да бъде поставяна на изпитание. Въпреки това се вкопчих в едно странно успокоение — Бен никога не беше насилвал сексуално мен. Ако е насилвал деца, нима нямаше да започне с момиченцето у дома?
— Добре.
— Добре — повтори Лайл.
— Обаче не съм сигурна, че ще ми провърви повече, отколкото на теб. Искам да кажа — аз съм сестрата на младежа, за когото твърдят, че я е насилил.
— Е, аз опитах и не стигнах до никъде — сви рамене Лайл. — Не ме бива в тези неща.
— Какви неща?
— Тънките работи.
— О, мен определено ме бива.
— Отлично. Ако успееш да уговориш среща, бих искал да дойда.
Мълчаливо вдигнах рамене, изправих се с намерението да го оставя да плати сметката, но той извика името ми, преди да съм направила и три стъпки:
— Либи, знаеш ли, че солниците са в джоба ти?
Спрях за секунда, чудейки се дали да не се престоря на учудена — о, божичко, толкова съм разсеяна. Вместо това само кимнах и се измъкнах през вратата. Трябваха ми.
Лайл беше открил майката на Криси Кейтс в Емпория, Канзас, където тя живееше с втория си съпруг, от когото имаше втора дъщеря почти двайсет години след първата. Лайл й беше оставил няколко съобщения през предишната година, но тя не му беше отговорила. Само толкова беше успял да постигне.
Никога не оставяй съобщение на човек, с когото наистина искаш да се свържеш. Не, продължавай да звъниш и да звъниш, докато някой не ти вдигне — от гняв, от любопитство или от страх — и тогава изстреляй нещо, което да задържи човека на телефона.