— Да го духаш! — изруга Бен.
— Аууу! Хлапенцето е ядосано!
— Май се е бил — отбеляза момичето.
— Пич, пич, бил ли си се? — Музиката вече съвсем спря. Алекс беше облегнал китарата си на ледената стена и пушеше заедно с останалите, ухилен и клатейки глава. Гласовете им кънтяха до тавана и отекваха като фойерверки.
Бен кимна.
— А с кого се би?
— Не го познаваш.
— Аз познавам почти всички. Пробвай се. С кого се би, с малкото си братче ли? Оставяш ли малкото ти братче да те ступа?
— С Трей Типано.
— Лъжеш — отсече Алекс. — Трей ще ти срита задника.
— Бил си се с този откачен индианец? Трей нали е наполовина индианец? — попита гаджето на момичето, без да обръща внимание на Алекс.
— Какво общо има това, Майк? — попита един от техните приятели. Дръпна си малко трева, стиснал филтъра на цигарата с щипка, чието яркорозово перо потрепваше на студа. Момичето допуши цигарата, угаси я и отново защипа щипката в косата си. Една кестенява къдрица щръкна накриво от главата й.
— Доколкото чувам, той се е захванал с някакви страхотии — каза Майк. — Сериозно призовава Сатаната.
Според Бен, Трей беше позьор. Той разказваше за специални среднощни срещи в Уичита, където по време на различни ритуали се проливала кръв. Една нощ през октомври се появи у Диондра като обезумял, без риза и целият изцапан с кръв. Кълнеше се, че с приятелите му убили някакъв добитък близо до Лорънс. Каза, че се готвели да влязат в кампуса на университета, да отвлекат някое колежанче и да принесат в жертва и него, обаче вместо това се напили. За това поне сигурно казваше истината — на следващия ден по новините съобщиха за четири крави, насечени с мачете и изкормени. Бен видя снимките: животните лежаха на една страна, огромни като могили тела и жалки крака с изпъкнали стави. Адски трудно е да убиеш крава, точно затова кожата им беше хубава. Разбира се, Трей по няколко часа на ден вдигаше тежести, помпаше, стискаше и ругаеше, Бен го беше виждал как се упражнява. Трей беше наперен и загорял на слънцето вързоп с мускули и сигурно бе способен да убие крава с мачете, а освен това беше и достатъчно откачен да го направи просто за кеф. Обаче сатанинството? Според Бен на Сатаната му трябваше нещо по-полезно от кравешки вътрешности. Злато. Може би дете. За да се докаже лоялност, както когато бандите карат новия си член да застреля някого.
— Така е — потвърди Бен. — Двамата сме. Вършим някои доста черни работи.
— Нали каза, че си се бил с него — каза Майк и най-накрая, най-накрая се пресегна зад себе си към стиропорения охладител и подаде на Бен леденостудена „Олимпия Голд“. Бен я пресуши, протегна ръка за още една и се учуди, когато наистина получи втора бира, а не една торба лайна.
— Караме се. Когато човек се занимава с такива неща, често се стига до бой. — Звучеше смътно, точно като историите на Алекс за турнето.
— Ти да не си от ония, дето убиха кравите? — попита момичето.
Бен кимна.
— Трябваше. Беше заповед.
— Странна заповед, човече — обади се мълчаливият тип в ъгъла. — Това ми беше хамбургерът.
Засмяха се всички, а Бен се опита да изглежда спокоен, но твърд. Тръсна косата си пред очите и усети как бирата го разхлажда. Две бързи кутийки с бира на празен корем и главата му се завърта, обаче не искаше да го помислят за лека категория.
— Защо убихте кравите? — попита момичето.
— Приятно е, изпълнява някои изисквания. Не може просто да си в клуба, трябва наистина да правиш някои неща.
Бен често беше ходил на лов, веднъж го заведе баща му, а после майка му настояваше да ходи с нея. За да общуват. Изобщо не проумяваше колко срамно е да ходиш на лов с майка си. Обаче тъкмо майка му го научи да стреля добре, да се справя с отката, след като дръпне спусъка, да чака и да бъде търпелив часове наред на сляпо. Бен беше застрелял десетки животни — от зайци до сърни.
Сега си спомни за мишките, как котката в плевнята на майка му беше изровила мише леговище и бе излапала две-три лепкави новородени мишки, преди да стовари останалите на задните стълби. Ранър тъкмо си беше заминал за втори път, така че Бен трябваше да ги избави от мъките им. Те се гърчеха беззвучно, извиваха се като розови змиорки със затворени очички и докато той два пъти притича до плевнята и обратно, мравките вече ги бяха налазили. Най-накрая беше взел лопата и ги беше размазал върху пръстта, а късчета плът изпръскаха ръцете му, което го разгневи още повече, яростта му се разпалваше с всеки широк замах на лопатата. Мислиш ме за голям пъзльо, Ранър, мислиш ме за голям пъзльо! Когато всичко приключи, на земята беше останало само лепкаво петно. Бен беше плувнал в пот, а когато вдигна поглед, майка му го наблюдаваше иззад мрежестата врата. На вечеря тя мълчеше, извърнала към него тревожното си лице, тъжните си очи. Искаше му се да се обърне към нея и да й каже: „Понякога е приятно да скапеш нещо, вместо само теб да те скапват“.