Чипсът висеше в евтини пакетчета зад бара. „Чипсът тук наистина е хубав“. Тази жена ми допадаше, задето ме муфти така. Кимнах в знак на съгласие и Криси лакомо разкъса едно пликче, а от вонята на сметана и лук устата ми се напълни със слюнка въпреки здравия разум. Жълти прашинки полепнаха по розовия като дъвка гланц за устни на Криси.
— Както и да е, Бен спечели доверието ми и после започна да ме насилва.
— Как спечели доверието ти?
— Ами нали се сещаш, с дъвки, бонбони, с хубави думи.
— А как те насилваше?
— Водеше ме в килера, където държаха нещата си чистачите — той беше чистач в училище, помня, че винаги вонеше ужасно, като на мръсна белина. Водеше ме там след училище и ме принуждаваше да правя орален секс с него, после той правеше орален секс с мен и ме караше да се закълна, че ще почитам Сатаната. Беше адски страшно. Заплашваше ме, че ще направи нещо на родителите ми, ако им кажа.
— Как те принуждаваше да влезеш в килера? — попита Лайл. — Нали е било в училище?
Криси проточи шия при тези негови думи — същият гневен жест, който правех самата аз, когато някой оспорваше показанията ми за Бен.
— Ами просто ме заплашваше. Имаше някакъв олтар там — изваждаше го, беше някакъв обърнат кръст. Мисля, че имаше и някакви мъртви животни, които беше убил вътре. Нещо като жертвоприношение. Затова подозирам, че се готвеше да убие и мен. Само че вместо това уби семейството си. Цялото семейство били сатанисти, така съм чувала. Че всички от семейството почитали дявола и такива неща. — Тя облиза трохичките от чипса от дебелите си пластмасови нокти.
— Съмнявам се — измърморих.
— Ти пък откъде знаеш? — сопна ми се Криси. — Аз лично съм го преживяла.
Все още я чаках да се досети коя съм, да пусне лицето ми — не много по-различно от лицето на Бен — да изплува в паметта й, да забележи червените корени на косата ми.
— Колко пъти те насили Бен?
— Безброй. Безброй — кимна мрачно тя.
— Как реагира баща ти, когато му каза какво ти е направил Бен? — попита Лайл.
— О, боже, той толкова се стараеше да ме закриля, направо откачи. През онзи ден, деня на убийствата, обикаляше с колата из града и търсеше Бен. Все си мисля, че ако го беше намерил, щеше да го убие и тогава семейството на Бен още щеше да е живо. Не е ли тъжно?
Коремът ми се сви от тези думи, а после гневът ми отново се разгоря.
— Семейството на Бен… тези ужасни сатанисти?
— Е, може малко да преувеличавам. — Криси наклони глава, както правят възрастните, когато се опитват да успокоят дете. — Сигурна съм, че са били почтени християни. Просто си мисля, че ако баща ми беше намерил Бен…
Само си помисли какво би било, ако баща ти не беше намерил Бен, а семейството ми. Ако е намерил пушка и брадва и е изтрепал всички. Почти всички.
— Баща ти прибра ли се у дома онази нощ? — попита Лайл. — Ти видя ли го след полунощ?
Криси отново наведе брадичка, погледна ме с извити вежди и аз попитах по-успокоително:
— Интересува ни откъде си сигурна, че не се е срещнал с никого от семейство Дей?
— Защото, сериозно ви казвам, щеше да направи големи поразии. Аз бях зеницата на очите му. Случилото се с мен го съсипа. Съсипа го.
— Той наблизо ли живее? — Лайл адски я плашеше, настойчивостта му режеше като лазер.
— Амиии не поддържаме връзка — отговори тя и взе да поглежда към бара за ново питие. — Мисля, че всичко това му дойде в повече.
— Семейството ти е съдило училището, нали? — попита Лайл и се приведе жадно напред. Преместих столчето си, за да го закрия малко с надеждата той да схване посланието.
— Ами да. Трябваше да ги съди, след като са допуснали такъв човек да работи там и едно момиченце да бъде насилвано под носа им. Аз съм от наистина добро семейство…
Лайл я прекъсна:
— Имаш ли нещо против да те попитам как след споразумението… си се озовала тук?
Клиентът от онази маса вече целият се извърна към нас войнствено.
— Семейството ми преживя някои трудности с бизнеса. Парите отдавна са похарчени. Работата тук не е лоша. Хората все това си мислят. Не е лошо, създава нови възможности, забавно е, доставя радост на хората. Колко хора могат да кажат същото за работата си? Аз не съм курва.
Не успях да се овладея и се намръщих, погледнах към паркинга за камиони.