Тя подскачаше под звуците на „Път за ада“, зад нея в камината бумтеше огън, а цигарата й беше протегната далеч от новите й дрехи. Беше си купила дванайсет неща в торбички, на закачалки или в лъскави хартиени пликове с тънка хартия, която искреше отгоре като огън. Освен това имаше няколко кутии за обувки и пакетчета, в които Бен знаеше, че има бижута. Когато Диондра вдигна поглед и видя черната му коса, го удостои с широка щастлива усмивка и одобрителен знак с вирнати палци:
— Страхотно! — И Бен се почувства малко по-добре, не толкова глупаво. — Казах ти, че ще изглежда добре, Бенджи. — И толкова.
— Какво си купи, Дио? — попита Трей и зарови в торбите. Дръпна си от цигарата, която тя държеше, както си беше без панталони. Диондра улови погледа на Бен и повдигна пуловера, под който се показаха боксерки, ама не негови.
— Всичко е наред, глупчо. — Тя се приближи да го целуне, а гроздовото ухание на лака й за коса и мирисът на цигари го успокоиха. Прегърна я нежно, както правеше напоследък, с отпуснати ръце, и потръпна, когато усети езика й да притиска неговия.
— О, божичко, преодолей тази фаза с недосегаемата Диондра — сряза го тя. — Освен ако не съм твърде стара за теб.
— Ти си на седемнайсет — засмя се Бен.
— Само да чуваше каквото чувам аз — мелодично пропя Диондра, но звучеше ядосано, адски вбесено.
— Какво означава това?
— Палавите седемнайсет май са твърде много за твоя вкус.
Бен не знаеше какво да отговори. Да спориш с Диондра, когато е в това откачено настроение, само водеше до безкрайни „Не, няма нищо“ и „По-късно ще ти кажа“ или „Не се тревожи, ще се оправя“. Тя дръпна назад твърдата си коса и им потанцува, а зад една кутия с обувки се появи и питието й. Шията й беше осеяна със смучките, които й беше оставил в неделя, когато я хапеше като Дракула, а тя настояваше за още: „По-силно, по-силно, няма да остане белег, ако го правиш така, не си стягай устните, без език, по-силно… Направи го! По-силно! И смучка ли не знаеш как да оставиш?“. После с бясно и напрегнато лице стисна главата му, извърна я настрани и се впи в шията му като умираща риба, всмуквайки плътта му навън-навътре в бесен ритъм. Накрая се дръпна и каза: „Ето така“, и го накара да се погледне в огледалото. „А сега ми го направи на мен“.
В резултат по шията й сякаш плъзнаха пиявици, кафяви, синкави и смущаващи за Бен, докато не забеляза, че Трей ги гледа.
— О, не, миличък, ти си ранен — престорено се засуети Диондра, когато най-сетне забеляза раната на главата му. Навлажни пръста си и се зае да трие кръвта. — Нападнаха ли те?
— Миличкият е паднал от колелото — ухили се Трей. Бен не му беше казал, че е паднал от колелото, затова усети прилив на гняв, че онзи се опитва да му се подиграва и всъщност казва истината.
— Майната ти, Трей.
— Хеееей — вдигна ръце Трей и очите му станаха тъмносиви.
— Някой те бутна от колелото ли, миличък? Някой се опита да те нарани ли? — галеше го Диондра.
— Купи ли нещо на малкия Бени, че да не носи тия скапани работни дънки още един месец? — попита Трей.
— Разбира се — ухили се тя и забрави за раната на Бен, която той се беше надявал да я ангажира повечко време. Изприпка до огромна червена торба и измъкна отвътре черен, кожен панталон, дебел като кравешка кожа, раирана фланелка и черно дънково яке с лъскави капси.
— Уха, кожен панталон, да не мислиш, че излизаш с Дейвид Лий Рот? — изсмя се Трей.
— Ще му стоят добре. Хайде, пробвай ги. — Тя набърчи нос, когато той се опита да я придърпа към себе си. — Да си чувал за душ, Бен? Миришеш на кафене. — Натъпка дрехите в ръцете му и го избута в спалнята. — Това е подарък, Бен — провикна се тя подпре му. — Може да кажеш едно „благодаря“.
— Благодаря! — провикна се той в отговор.
— Вземи си душ, преди да ги облечеш, за бога!
Значи тя наистина мислеше, че той смърди. Бен знаеше, че вони, но се надяваше никой друг да не го усеща. Влезе в банята срещу спалнята на Диондра — тя си имаше собствена баня, за бога, а родителите си имаха тяхна, огромна, с две мивки — и пусна мръсните си дрехи на топка върху яркорозовото килимче. Чаталът му още беше мокър от кофата, която бе разлял върху себе си, а членът му беше влажен и съвсем мъничък. Почувства се приятно под душа, отпусна се. С Диондра често бяха правили секс под този душ, топли и покрити с пяна. Винаги имаше сапун, не се налагаше да се миеш с бебешки шампоан, защото майка ти все не смогва да отскочи до магазина.