Бен се избърза и обу боксерките си. И тях му беше купила Диондра. Първия път, когато правиха секс, тя толкова се смя на белите му слипове, че се задави с плюнката си. Той се помъчи да натъпче боксерките в тясната кожа — цялата в ципове, каишки и куки, и се заусуква, за да ги вдигне на задника си, който според Диондра беше най-хубавото у него. Проблемът бяха боксерките, нагъваха се, вдигаха се към кръста му, когато дръпнеше панталоните нагоре, издуваха кожата не където трябва. Смъкна панталоните, изрита и боксерките в купчината стари дрехи, целият настръхнал, докато Диондра и Трей си шепнеха и се кискаха в другата стая. Нахлузи отново панталона на голо и той прилепна към тялото му като водолазен костюм. Стана му топло. Задникът му вече се потеше.
— Ела да ни се покажеш, жребецо — провикна се Диондра.
Бен облече фланелката и отиде в спалнята й да се огледа. Рокерите метъли, които Диондра обичаше, го гледаха от плакатите по стените, дори от тавана над леглото, с дълги щръкнали коси, облечени с кожени дрехи с катарами и колани като извънземни роботи. Май не изглеждаше зле. Вписваше се доста добре в картинката. Когато се върна в дневната, Диондра изписка, хукна към него и се хвърли в ръцете му.
— Знаех си, знаех си, ти си жребец. — Тя отметна назад косата му, която беше нелепо чорлава и дълга до брадичката. — Трябва да продължиш да си пускаш косата, обаче иначе си жребец.
Бен погледна към Трей, който сви рамене:
— Няма аз да те чукам довечера, не ме гледай.
На пода имаше купчина отпадъци, дълги и тесни като пръсти опаковки от пастърмата и найлонов плик с няколко парчета сирене и трохи от начоси.
— Всичко ли изядохте? — попита Бен.
— Сега е твой ред, Тийп-бийп — разлигави се Диондра и дръпна ръка от косата на Бен.
Трей вдигна осеяната с метални капси риза, която тя му беше купила (защо изобщо Трей получаваше нещо, зачуди се Бен), и се запъти към спалнята за своето участие в модното ревю. В коридора се възцари тишина, после се чу отварянето на бира и накрая смях — смях до сълзи, такъв смях, че ти иде да се търкаляш по пода.
— Диондра, ела тук!
Диондра вече се смееше, когато хукна към Трей и заряза Бен да се поти в тесните си нови кожени панталони. След малко и тя виеше от смях, а после двамата се върнаха грейнали от щастие — Трей без риза и понесъл боксерките на Трей.
— Пич, да не си облякъл тези скубалки гол? — попита той, задъхан от смях и с ококорени очи. — Имаш ли представа колко типове са си пъхали гадостите в тези панталони преди теб? В момента по топките ти е полепнала потта на поне осем човека. Дупката на задника е притисната плътно към дупката на нечий друг задник. — Двамата отново се разкикотиха, а Диондра простена, както обикновено ооохааа — „клетият Бен“, това означаваше.
— Мисля, че по тези има и петна от лайна, Диондра — надникна Трей в боксерките. — Погрижи се, женичке.
Диондра хвана боксерките с два пръста, прекоси дневната и ги хвърли в огъня, където те изпращяха, но не се запалиха.
— Дори огън не ги гори — изхили се Трей. — От какво са, Бен, от полиестер?
Диондра и Трей се пльоснаха на канапето, където тя се катурна настрани, за да се посмее още малко, а Трей положи глава на хълбока й. Тя продължи да се кикоти, стиснала очи и полегнала настрани, после отвори едното си синьо око и го огледа. Бен вече се канеше да се върне в банята и да си обуе дънките, когато Диондра скокна и го хвана за ръката.
— О, миличък, не се сърди. Изглеждаш страхотно. Наистина. Не ни обръщай внимание.
— Готини са, пич. Може пък да трябва да се подържиш в соковете на друг мъжага, че и ти да станеш мъж, а? — Трей отново се разхили, обаче Диондра не се присъедини, затова той отиде да си вземе още една бира от хладилника. Още не беше облякъл новата си риза, явно му харесваше да се размотава гол, с черни косми по гърдите и зърна колкото монети от пет цента, с издути мускули и ивичка косми надолу към корема, каквато Бен никога нямаше да има. Погледна към Трей — искаше му се дългичко да го огледа, но знаеше, че не е добра идея.