Выбрать главу

— Хайде, Бен, да не се караме — помоли го Диондра и го дръпна надолу към канапето. — След всички глупости, на които се наслушах днес за теб, би трябвало аз да съм бясна.

— Моля? Какво означава това? — попита Бен. — Все едно говориш кодирано. Имах отвратителен ден и не съм в настроение.

Така правеше Диондра — подмамваше те, подмяташе ти по малко стръв, докато не откачиш, а после започваше: „Ама защо се ядосваш?“.

— Ауууу — прошепна тя в ухото му, — хайде да не се караме. Заедно сме, нека да не се дърлим. Ела в стаята ми да се сдобрим. — Дъхът й миришеше на бира, дългите й нокти бяха върху слабините му. Дръпна го.

— Трей е тук.

— Трей няма да има нищо против — каза тя, после додаде по-силно: — Погледай малко кабелна, Трей.

Трей измърмори нещо, без дори да ги поглежда, и се метна с главата напред на дивана, а бирата му се разля като фонтан.

Бен вече беше бесен, а Диондра явно го харесваше точно такъв. Искаше той да прониква в нея със сила, това я караше да стене. Веднага щом затвориха вратата — тънката врата от шперплат, през която Трей със сигурност ги чуваше… ясно — Бен изпъна ръце към нея, а Диондра рязко се завъртя и издра лицето му силно до кръв.

— Диондра, какво, по дяволите!… — Вече имаше нова драскотина на лицето и не даваше пет пари. „Раздери тези бебешки бузи, направи го.“ Диондра се отдръпна за секунда, отвори уста, после просто го притегли към себе си и двамата се строполиха върху леглото й, а от двете страни към безличната си смърт изпопадаха плюшени животни. Тя отново го одра, този път по гърба, и на него вече наистина му се искаше здравата да я изчука, стана бясно червен, както казват по анимационните филмчета, а тя му помогна да смъкне панталоните, които се отлепиха като изгоряла кожа, а членът му щръкна напред, по-твърд от всякога. Диондра свали пуловера си и разголи големите си млечносини и меки гърди, а той разкъса боксерките й. Когато се вторачи в корема й, тя се завъртя с гръб към него и го насочи да проникне в нея отзад, крещейки: „Това ли е? Само толкова ли имаш? Чукай ме по-силно“, а той продължи с мощните тласъци, докато не го заболяха топките, докато не престана да вижда, а после всичко свърши, той лежеше по гръб и се чудеше дали не е получил инфаркт. Едва дишаше и се опитваше да прогони депресията, в която неизменно потъваше след секс, тъгата заради края.

Бен беше правил секс вече двайсет и два пъти — броеше ги — винаги с Диондра, и беше гледал достатъчно телевизия, за да знае, че би трябвало мъжете спокойно да заспиват след това. Той никога не заспиваше. Всъщност се чувстваше още по-възбуден, сякаш е погълнал прекалено много кофеин, ставаше зъл и рязък. Нали уж сексът би трябвало да успокоява — докато го правеше, наистина беше гот, кулминацията също беше гот. Обаче след това за около десет минути му идеше да се разплаче. „Това ли беше?“ — ето така се чувстваше, най-великото нещо в живота, заради което хората се избиваха, приключваше за няколко минути и те захвърляше изкормен и потиснат. Никога не разбираше дали на Диондра й е харесало или не, дали е свършила или не. Тя сумтеше и пищеше, но накрая никога не изглеждаше щастлива. И сега лежеше до него с корема нагоре, без да го докосва, и сякаш почти не дишаше.

— Днес в мола видях едни момичета — обади се Диондра до него. — Разправят, че чукаш малки момиченца в училище. Десетгодишни.

— Какви ги дрънкаш? — попита Бен, още замаян.

— Познаваш ли някоя си Криси Кейтс?

Бен едва се сдържа да не скочи. Скръсти ръце под главата си, после ги смъкна отстрани на тялото и ги скръсти върху гърдите.

— Да, струва ми се. Тя е в курса по рисуване, където помагам след часовете.

— Не си ми казвал за никакъв курс по рисуване — каза Диондра.

— Няма нищо за казване, беше само няколко пъти.

— Само няколко пъти какво?

— Курсът по рисуване — каза Бен. — Помагах на децата. Една от предишните ми учителки ме помоли.

— Казват, че полицията иска да те разпита. Че си вършил нередни неща с някои момиченца… с деца на възрастта на сестрите ти. Че си ги пипал, където не трябва. Всички те наричат перверзник.

Той се надигна и седна в леглото, представи си как баскетболистите от отбора се подиграват на косата му, на перверзността му, заключен в съблекалнята, а когато им омръзне да го тормозят, се качват на огромните си пикапи и потеглят.