— Ти мислиш ли, че съм перверзник?
— Не знам.
— Не знаеш ли? Защо току-що нрави секс с мен, ако ми мислиш за перверзник?
— Исках да проверя дали още го вдигаш с мен. Дали лесно свършваш. — Тя се завъртя с гръб към него и сви крака към гърдите си.
— Е, това е адски откачено, Диондра. — Тя мълчеше. — Искаш да го кажа ли? Не правя секс с момиченца. Не съм правил нищо с никоя, освен с теб, откакто започнахме да излизаме. Обичам те. Не искам да правя секс с малки момиченца. Ясно? — Мълчание. — Ясно?
Диондра полуизвърна лицето си към него, вперила без никаква емоция едното си синьо око в Бен.
— Шшшт, бебето рита.
Либи Дей
Сега
Лайл седеше скован и мълчалив, докато пътувахме за срещата си с Магда. Дали ме осъждаше — мен и пакетите с бележки, които възнамерявах да продам? Нищо от нещата, с които бях решила да се разделя, не представляваше особен интерес: пет поздравителни картички за рожден ден, които мама беше писала на Мишел и на Деби през годините, весели, надраскани набързо отдолу послания, една картичка, която беше написала на Бен и която очаквах да ми донесе прилична сума. Чувствах се виновна заради всичко това, не ми беше никак приятно, обаче се боях да не остана без пари, наистина се страхувах от това и то беше по-важно от чувствата ми. Бележката за Бен. Посланието до Бен от вътрешната страна на картичката за дванайсетия му рожден ден гласеше: „Растеш пред очите ми, след нула време вече ще шофираш!“ След като го прочетох, обърнах картичката и се отдръпнах, защото мама умря, преди Бен да стане на възраст да шофира. Освен това той беше в затвора и никога нямаше да се научи да шофира.
Както и да е.
Пресякохме река Мисури — водата дори не си правеше труда да проблясва на следобедното слънце. Не исках да гледам как хората четат тези бележки, в тях имаше нещо съкровено. Може би щях да успея да изляза, докато ги разглеждат, докато ги преценяват като стари свещници на гаражна разпродажба.
Лайл ме направлява до къщата на Магда през типичен за средната класа квартал, където през няколко къщи висяха знамена по случай деня на свети Патрик — ярки детелини и леприкони, сложени преди няколко дни. Усещах, че Лайл мърда неспокойно до мен, както обикновено не го свърташе на едно място, а после се обърна към мен и коленете му за малко да изкъртят скоростния лост.
— Е… — каза той.
— Ееее…
— Тази среща, както често се случва с Магда, се е превърнала в нещо малко по-различно от планираното.
— В какъв смисъл?
— Ами нали знаеш, че тя е в онази група, „Освободете Дей“. Дето искат да измъкнат Бен от затвора. Поканила е и няколко от онези жени.
— О, не — възкликнах. И спрях до тротоара.
— Чуй ме, чуй ме, нали каза, че искаш да се поразровиш около Ранър. Е, за това става дума. Те ще ни платят — на теб — да го намериш и да го разпиташ, между баща и дъщеря.
— Между баща и дъщеря?
— Точно така. Разбери, парите ми свършват, а оттук може да дойде следващото ни финансиране.
— Значи трябва да седя и да им търпя грубостите, така ли? Като последния път?
— Не, не, те ще те запознаят докъде са стигнали с проучването на Ранър. Ще ти кажат последните новини. Вече и ти смяташ, че Бен е невинен, нали?
Представих си как Бен гледа телевизия, мама разрошва косата му с една ръка, докато минава покрай него с кош с пране на хълбок, а той се усмихва, но не се обръща. Изчаква я да излезе от стаята и оправя косата си с пръсти, каквато е била преди.
— Не съм стигнала чак дотам.
Ключовете ми висяха от стартера — завъртях ги точно когато по радиото пуснаха песен на Били Джоел. Превключих на друга станция.
— Добре, да вървим — казах.
Минахме още няколко пресечки. Магда също като мен живееше в евтин квартал, но нейният беше по-хубав от моя. Къщите бяха немарливо построени, но собствениците въпреки това се гордееха с тях достатъчно, за да ги боядисват от време на време, да окачат по някое знаме, да засадят цветя. Къщите ми напомняха за изпълнени с надежда невзрачни момичета в петък през нощта, които обикалят по баровете с лъскави горнища, цели групи, от които очакваш поне една да е хубава, но такава няма. Ето я и къщата на Магда, най-грозното момиче, но най-накиченото, неистово натруфено. Предният й двор беше изпъстрен с украшения — градински джуджета, които подскачаха на телени крака, фламинги на пружини и патки с пластмасови криле, които се въртяха зад тях, когато духне вятър. Един забравен картонен коледен елен стърчеше подгизнал в предната градина, която беше предимно кал, само тук-таме имаше участъци с трева като бебешки пух. Угасих двигателя и двамата се загледахме към двора и неговите подскачащи обитатели.