Магда застана в рамката на вратата и се наду като оратор със зачервен нос на трибуна.
— Либи, ние сме ти простили твоето участие в това фиаско. Убедени сме, че баща ти е извършил ужасното престъпление. Имаме мотив, имаме възможност, имаме… много важни факти — каза тя, неспособна да използва още правен жаргон. — Мотивът: две седмици преди убийствата майка ти Патриша Дей е подала оплакване срещу баща ти във връзка с детската издръжка. За пръв път Роналд Дей — Ранър, щял да бъде погнат от съда заради семейството си. Освен това дължал и няколко хиляди долара от хазарт. Отстраняването на семейството ти от уравнението щяло значително да подпомогне финансите му — когато отишъл във фермата онази вечер, допускал, че още фигурира в завещанието на майка ти. Оказало се обаче, че Бен не си у дома, когато пристигнал Ранър, а ти си избягала. Затова убил останалите.
Представих си как Ранър диша учестено, как крачи из къщата с оръжието, килнал назад мръсната си каубойска шапка, докато се прицелва в майка ми с пушката десети калибър. Слушах мислено крясъците, които чувах винаги когато си спомнях онази нощ, и се помъчих да си ги представя от устата на Ранър.
— Нишки от дома ви са намерени в хижата на Ранър, макар че тази улика постоянно се отхвърля, защото през онова лято той ту се нанасял, ту напускал дома ви, но въпреки това фактът е достоверен. По Бен не е намерена кръв или тъкан от жертвите, макар обвинението да подчерта силно факта, че в къщата е открита негова кръв.
— Ехооо? Като че ли човек не може да се пореже, докато се бръсне — прекъсна я сърдитата жена с кръстчето.
Жените се засмяха в един глас, като подучени.
— И накрая, Либи, най-силно ме вълнува моментът с възможността. Както знаеш, баща ти има алиби, осигурено му от приятелката му по онова време, госпожица Пеги Баниън. За да се убедиш, че няма нищо срамно в това да поправиш сторената злина, искам да знаеш, че в момента Пеги оттегля показанията си за алибито му. Нищо че може да получи до петгодишна присъда.
— Е, няма — бодро оповести Катърин. — Няма да го допуснем.
Другите аплодираха, а една източена жена с еластични джинси се изправи. Косата й беше къса, връхчетата й бяха изрусени и матирани, а очите й бяха мънички и безизразни като излъскани пенита, престояли дълго в нечий бележник. Тя ме погледна, после отмести очи. Повъртя между пръстите си възголемичкия син камък, който носеше на верижка и който беше в тон със сините райета на пуловера й. Представих си я как у дома пред опръсканото с вода огледало се радва на щастливата случайност, че е успяла да съчетае верижката с горнището на анцуга си.
Вперих поглед в гаджето на баща си, специалната гостенка на Магда, и си наредих да не мигам.
— Искам само да благодаря на всички ви за подкрепата през последните няколко месеца — започна тя с дрезгав глас. — Ранър Дей ме използва, както използва всички. Сигурна съм, че го знаеш. — Нужни ми бяха няколко секунди, за да разбера, че говори на мен. Кимнах, а после ми се прииска да не го бях правила.
— Сподели историята си с нас, Пеги — подкани я Магда. Личеше си, че често гледа шоуто на Опра. Притежаваше интонацията, но не и топлотата.
— Истината е следната. Вечерта на втори януари сготвих вечеря на Ранър в хижата му. Китайско „Чоп сюи“ с ориз и разбира се, много бира за Ранър. Пиеше онези бири, „Микис Биг Маут“, на които, като им дръпнеш капачето, то се откъсваше назъбено, щръкваха парчета като рачешки щипки и Ранър винаги се порязваше. Помниш ли, Либи? Все кървеше от тези ранички.
— Какво стана после? — прекъсна я Лайл. Искаше ми се да погледне към мен, за да му се усмихна признателно, но той не го стори.
— Ние… имахме акт. После на Ранър му свърши бирата и той излезе да си купи още. Мисля, че беше към осем вечерта, защото гледах „Ловецът на глави“, но се оказа повторение и се разочаровах.
— Гледала „Ловецът на глави“ — повтори Магда. — Каква ирония!
Пати я погледна неразбиращо.
— Както и да е, Ранър излезе и не се върна, а беше зима, нали разбирате, и аз съм заспала рано. Събудих се, когато той се прибра, но нямаше часовник, затова не знам по кое време. Определено беше посред нощ, много късно, защото останах будна, накрая станах до тоалетната и слънцето вече изгряваше, което не може да е било повече от един-два часа след това.
Докато тази жена е пишкала, търсела е тоалетна хартия и вероятно не е намирала, а после се е запътила обратно към леглото между двигателите, перките и вътрешностите от телевизори, над които Ранър постоянно се преструваше, че работи, и вероятно си е убола пръста на крака и се е нацупила, аз съм пълзяла в снега към окървавения си дом с избитото си семейство. Обвинявах я за това.