— Не ги искам тук! — отново изкрещя Криси.
— Къде е Бен, Пати? — попита Маги Хинкъл, а широколиката й дъщеря седеше до нея с безизразно лице. — Полицията трябва да разпита Бен. Надявам се, че не го криеш.
— Аз ли? Опитвам се да го намеря. Опитвам се да изясня всичко. Моля те. Моля те, помогни ми, моля те, прости ми, моля те, престани да пищиш.
Дъщерята на Маги Хинкъл мълчеше, после дръпна ръкава на майка си:
— Мамо, искам да си тръгваме.
Другите момичета продължаваха да вият, гледайки се едно друго. Пати се изправи, погледна към Криси и терапевта, все още прегърнал голата кукла, която би трябвало да бъде Бен. Стомахът й се сви и изпълни гърлото й с киселина.
— Мисля, че трябва да си вървите — остро каза госпожа Кейтс, вдигна дъщеря си, все едно е пеленаче, и крачетата на момиченцето провиснаха до пода, а госпожа Кейтс се залюля от тежестта му.
Младият терапевт се изправи и застана между Пати и госпожа Кейтс. За малко да положи ръка върху рамото на Пати, но после я премести върху госпожа Кейтс. Даян я викаше от вратата, викаше Пати по име, обаче Пати не можеше да помръдне. Чакаше ги да я нападнат от всички страни, да й издерат очите.
— Съжалявам, съжалявам — провикна се тя към стаята, замаяна и обезумяла. — Това е грешка и аз съжалявам.
В този момент Лу Кейтс се озова пред нея, стисна я за ръката, все едно преди малко не я беше поканил да влезе, и я съпроводи до вратата, сподирян от воя на четирите момичета. Майките и бащите се пръснаха навсякъде, родители, които се грижат за децата си, и Пати се почувства глупаво. Не просто глупаво, не смутено. Непростимо глупаво. Чуваше как родителите нареждат нежно на дъщерите си: „Добро момиче, всичко е наред, тя си тръгва, в безопасност си, всичко ще се оправи, тихо, тихо“.
Точно преди Лу Кейтс да я изхвърли от стаята, Пати се извърна и видя Криси Кейтс в прегръдките на майка си, а русата й коса беше паднала върху едното око. Момичето я изгледа и заяви простичко:
— Бен ще отиде в ада.
Либи Дей
Сега
Поръчаха ми да намеря Ранър, обаче трескавите ми и амбициозни действия от предишната седмица се бяха стоварили на пода до леглото ми като мръсна нощница. Не можех да се изправя дори когато чувах как децата сънливо минават покрай къщата ми. Представях си ги как жвакат с големите си гумени ботуши, как оставят обли следи в мартенската кал, но въпреки това не можех да помръдна.
Събудих се след неприятен сън, от онези, за които обикновено си повтаряш, че не означават нищо, защото са сън, само сън. Започваше във фермата, обаче не беше точно ферма, понеже беше светло, твърде светло и твърде подредено, за да е ферма, а беше и в далечината; на фона на оранжевия хоризонт Ранър препускаше към фермата и надаваше възгласи като каубой от Дивия запад. Когато се приближи — надолу по склона и през вратата — видях, че галопът му всъщност е паянтово подрусване, защото конят му имаше колела. Горната му половина беше от плът, а долната беше метална, издължена като болнична носилка. Конят изцвили срещу мен уплашено, а мускулестият му врат сякаш щеше да се откъсне от метала долу. Ранър се метна напред и съществото се отскубна, а едното му колело се счупи — дразнеща каручка, не животно. Спря близо до един пън, забели очи, но продължи да се мъчи да се отскубне.
— Не се тревожи — ухили се Ранър към коня. — Платил съм го.
— Лоша сделка — отбелязах.
Челюстта му се стегна и той се изтъпанчи близо до мен.
— Майка ти няма нищо против — процеди той.
„Точно така! — помислих си. — Майка ми е жива.“ Тази мисъл ми се стори осезаема и сигурна като камъче в джоба ми. Майка ми беше жива, а аз години наред бях имала глупостта да си мисля другояче.
— Най-добре първо си оправи ръката — каза Ранър и посочи към отрязания ми пръст. — Виж какво съм ти донесъл. Дано да ти харесат повече от коня. — Вдигна някаква плюшена торбичка като от „Скрабъл“ и я разклати.
— О, конят много ми хареса — казах и прогоних злонамереността си. Конят беше откъснал задницата си от метала и от него на земята се стичаше червено като плът масло.
Ранър изсипа осем-девет пръста от чантата си. Всеки път, когато хващах някой, който прилича на моя, установявах, че е просто розов пръст, пръст на мъж с неподходяща големина и цвят.
Ранър стисна устни срещу мен.