Бременните жени са на настроения. Той го знаеше. Обаче иначе Диондра не се държеше като бременна. Продължаваше да пие и да пуши, което една бременна жена не бива да прави, но тя твърдеше, че само маниачките се отказват от всичко. Още нещо не правеше — не планираше. Дори не говореше често какво ще правят, когато то се роди — когато тя се роди. Не беше ходила на лекар, но беше сигурна, че е момиче, защото на бременните с момиче им прилошава повече, а на нея й беше много зле през първия месец. Но не каза нищо друго, свързано с конкретни планове, само си представяше бебето като момиче, което ще излезе от тялото й. Отначало Бен се чудеше дали тя няма да направи аборт. Казваше „ако родиш бебето“, а не „когато“, и Диондра съвсем откачаше, а той не искаше да вижда Диондра, когато е съвсем откачила. Трудно се оправяше с нея и когато е спокойна, а вбеси ли се, все едно се разразяваше буря — нокти, рев, удари, а крясъците й, че това е най-лошото нещо, което й е казвал някой, че бебето било и негова плът и кръв, какво ти става, скапаняк такъв?
Обаче не правеха никакви планове или по-скоро не можеха да правят планове, защото бащата на Диондра буквално щеше да я убие, ако научи, че е бременна с незаконно дете. Щеше да я убие дори ако изобщо научеше, че е спала с някого, без да е омъжена. Родителите на Диондра й бяха поставили едно условие, едно-единствено условие, и то гласеше, че за нищо на света не бива да позволява на момче да я докосва там, ако не е съпругът й. Когато Диондра навърши шестнайсет, баща й й подари пръстен в знак на нейното обещание — златен пръстен с голям червен камък, който приличаше на венчален и тя го носеше точно на този пръст. Пръстенът беше символ на обещанието й към него и към самата нея, че ще остане девствена до сватбата. Цялата история отвращаваше Бен — „все едно си омъжена за баща си, не мислиш ли?“ Диондра отговаряше, че в основни линии става дума за контрол. Това беше единственото нещо, на което баща й държеше, така че по-добре да му се подчини, мамка му. Така бил по-спокоен, когато я оставя самичка месеци наред, без надзор и без защита, само с кучетата. Това беше единствената му родителска мярка: дъщеря ми може да пие и да взема наркотици, обаче ще остане девствена, така че не съм толкова смахнат, колкото изглеждам.
Диондра му го каза със сълзи на очи. Каза му го, почти припаднала от пиянство. Баща й я бил предупредил, че ако разбере, че е нарушила обещанието си, ще я изведе от къщата и ще я застреля в главата. Баща й бил във Виетнам, затова говорел така, обаче Диондра го приемаше сериозно, затова не планираше нищо за бебето. Бен правеше списъци на неща, от които сигурно ще имат нужда, и към Коледа купи бебешки дрешки втора ръка от битпазара в Делфос. Срамуваше се, затова просто купи всичко от една жена за осем долара. Оказа се, че са гащички и камизолки за различна възраст, с много къдрички — жената все им казваше ританки — което не беше лошо, децата се нуждаят от бельо. Бен ги скри под леглото си и се зарадва, че стаята му се заключва — представи си как момичетата ги намират и открадват каквото им е по мярка. Така че, да, не мислеше често за детето и какво ще се случи, обаче Диондра явно мислеше още по-малко и от него.
— Мисля, че трябва да напуснем града — каза Диондра изненадващо, косата й все още закриваше половината лице, ръката на Бен още беше притисната към корема й, а бебето се щураше вътре, все едно си беше прокарало тунели. Диондра леко се извърна към него и едната й гърда лениво провисна върху ръката му.
— Не мога да се крия още дълго. Майка ми и баща ми ще пристигнат скоро. Сигурен ли си, че Мишел не знае?
Бен беше запазил бележката от Диондра, в която му описваше колко е възбудена и колко иска да правят секс дори сега, а Мишел, дето все си вреше носа, я беше намерила, ровейки в джобовете на якето му. Малката проклетница го изнудваше — поиска му десет долара, за да не каже на майка им, а когато Бен се оплака на Диондра, тя се разфуча. „Скапаната ти малка сестричка може да ни издаде всеки момент, а ти си спокоен? Ти си виновен, Бен. Ти обърка всичко“. Диондра се ужасяваше, че Мишел ще се досети, че тя е бременна, от онези две думи — дори сега — и че ще ги прецака едно проклето десетгодишно хлапе, идеално.