— Не, повече нищо не е казвала.
Но беше лъжа, защото предния ден Мишел улови погледа му, завъртя ханша си и каза дразнещо: „Ей, Беееен, как върви със секса?“. Беше проклето дете. Изнудваше го и за други неща — за неизпълнени задължения, за допълнителна храна, която беше изял от хладилника. Дреболии. Винаги бяха малки гадости, като че ли основната й цел беше да напомня на Бен колко е скапан животът му. Похарчила беше парите за понички с желиран пълнеж.
Трей издаде силен шум в съседната стая и после се чу едно пльок!, когато се изплю. Бен си представи как жълтата плюнка се стича по стъклената плъзгаща се врата и кучетата я ближат. Така правеха Трей и Диондра: плюеха по разни неща. Понякога Трей изстрелваше плюнката във въздуха, а кучетата я улавяха с лигавите си муцуни. („Просто телесна течност, която отива от едно тяло в друго — казваше Диондра. — Изхвърлял си свои телесни течности върху моето тяло и не забелязах да те притеснява“.)
Звукът от телевизора в съседната стая се усили — „хайде приключвайте, вие двамата, адски ми е скучно“ — а Бен се напъна да измисли подходящ отговор. Понякога си мислеше, че с Диондра никога не водят нормален разговор, само се сръчкват с думи, той се опитва да отблъсне постоянното й раздразнение и да каже онова, което тя иска да чуе. Обаче я обичаше, наистина я обичаше, а така постъпват мъжете с любимите си жени — казват им какаото искат да чуят и си траят. Диондра беше забременяла от него и сега го притежаваше, а той трябваше да постъпи правилно. Може би щеше да се наложи да прекъсне училище и да се хване на пълен работен ден, но нямаше нищо против, един негов познат напусна гимназията миналата година, работеше някъде до Абилин, в тухларна, и печелеше по дванайсет хиляди долара годишно — пари, които Бен дори не можеше да си представи как да похарчи. Така че щеше да напусне училище, и толкова по-добре, като се имат предвид щуротиите, които Диондра беше чула за Криси Кейтс.
Странно, отначало адски се тревожеше, че слуховете ще се разчуят, но после започна да изпитва известна гордост. Тя беше още дете, обаче беше от готините хлапета. Дори някои от гимназистите я познаваха, другите момичета проявяваха интерес към нея, към това хубаво и възпитано момиченце, затова донякъде беше готино, че тя си пада по него, макар да е още дете, и Бен беше сигурен, че каквото и да му беше казала току-що по въпроса Диондра, както обикновено, преувеличаваше. Каквато е истерична понякога.
— Ей, ехо? Не се отнасяй. Мисля, че трябва да напуснем града.
— Тогава ще го напуснем. — Той се опита да я целуне, а тя го отблъсна.
— Наистина ли, просто така? Къде ще отидем, как ще се издържаме? Вече няма да има издръжка, нали се сещаш? Ще трябва да си намериш работа.
— Ами ще си намеря. А чичо ти, братовчед ти или който беше там в Уичита?
Тя го изгледа, все едно е луд.
— С магазина за спортни стоки? — напомни той.
— Не можеш да работиш там, ти си на петнайсет. Не можеш да шофираш. Всъщност май не можеш да си намериш работа без разрешението на майка си. Кога каза, че навършваш шестнайсет?
— На трийсети юли — отговори той и се почувства така, все едно току-що й е признал, че се е напикал.
И тогава тя се разплака:
— О, боже, о, боже, какво ще правим?
— Братовчед ти не може ли да ни помогне?
— Чичо ми ще каже на нашите, как ще помогне това?
Тя стана и тръгна гола, коремът й стърчеше, опасно щръкнал без опора, на Бен му се прииска да подложи ръка отдолу и се запита колко ли още ще наедрее. Диондра не се облече, за да прекоси коридора към банята, въпреки че Трей можеше да я види, ако още седеше на канапето. Бен чу гъргоренето на душа — край на разговора. Той се избърса с някаква влажна кърпа близо до коша за дрехи на Диондра, после се напъха отново в кожения си панталон и раираната фланелка, седна на ръба на леглото и се помъчи да отгатне какво остроумие ще подметне Трей, когато се върнат в хола.
След няколко минути Диондра влезе в спалнята, загърната с червена хавлия и с мокра коса, и седна пред тоалетката си с огледалото, без да го поглежда. Изстиска мус върху дланите си като огромна купчина кучешки лайна и започна да го втрива в косата си, насочвайки всеки път струята на сешоара — изцъркваш, размазваш, сушиш, изцъркваш, размазваш, сушиш.