Бен не беше сигурен дали трябва да остане, или да излезе, затова остана, седнал на леглото, мъчейки се да не я гледа. Тя изсипа в дланта си тъмен фон дьо тен, както сигурно художниците изсипват боя, и го размаза по лицето си. Някои момичета й се присмиваха и я наричаха „мулатка“ беше ги чувал, но на него му харесваше как изглежда, гладко и тъмно, макар че шията й оставаше по-светла като ванилов сладолед под карамелена заливка. Сложи си три пласта спирала — твърдеше, че трябвало да са три, един за потъмняване, един за уплътняване и един за драматичен ефект. После се зае с червилото: основа, цвят, блясък. Забеляза, че Бен я наблюдава, и спря, после попи устните си с малки порести триъгълничета, по които остави лепкави пурпурни следи като от целувка.
— Трябва да поискаш пари от Ранър — каза Диондра, гледайки го в огледалото.
— От баща ми?
— Да, той има пари, нали? Трей винаги купува трева от него. — Тя свали кърпата, приближи се до чекмеджето с бельото си, където цареше хаос от дантела и сатен, порови вътре и накрая измъкна яркорозови бикини и сутиен с черна дантела, каквито носят момичетата в баровете по уестърните.
— Сигурна ли си, че говорим за същия човек? — попита Бен. — Баща ми… ремонтира някакви неща. Момче за всичко. Работи по ферми, такива неща.
Диондра завъртя очи срещу него и подръпна сутиена си отзад, а гърдите й преливаха отвсякъде — от чашките, изпод презрамките, неконтролируеми и издължени като яйце. Накрая смъкна сутиена, хвърли го в другия край на стаята — „Мамка му, трябва да си купя сутиен, който да ми става!“. Изправи се и впери в него гневен поглед, а бикините й се навиха надолу, смъкнаха се от корема й и се впиха в цепката на дупето й. Сексапилното бельо вече не й ставаше. Първата мисъл на Бен беше — пълничка, но после се поправи: бременна.
— Сериозно ли говориш? Наистина ли не знаеш, че баща ти продава трева? С Трей купихме от него миналата седмица. — Диондра свали бикините, после си сложи друг сутиен, грозен и обикновен, и други джинси, начумерена, че е дебела.
Бен никога досега не си беше купувал наркотици. Пушеше много с Трей и с Диондра и с всеки от онази група, който имаше трева, понякога даваше един-два долара, обаче представата му за дилър беше някой със загладена назад коса и с бижута, а не баща му със старото си бейзболно кепе, каубойските ботуши е високи токове и ризите, които изглеждаха като спаружени. Не и баща му, определено не баща му. Освен това дилърите не трябваше ли да имат пари? Баща му със сигурност нямаше пари, така че целият този разговор беше глупав. А ако беше дилър и имаше пари, нямаше да даде на Бен. Щеше да му се подиграе, че му иска, може би щеше да извади двайсетачка, но да не му позволи да я докосне, както хулиганите в училище отмъкват тетрадката на смотаняка и му я показват от разстояние, а после се изхилват и я пъхат в джоба на панталона му. Ранър нямаше портфейл, държеше смачкани банкноти в предните джобове на дънките си, а това не беше ли достатъчен показател, че няма пари?
— Трей! — провикна се Диондра по коридора. Навлече нов пуловер с фигури, които приличаха на някакъв геометричен експеримент. Скъса етикетите и ги хвърли на пода, после изхвърча от стаята. Бен остана да седи, вперил поглед в плакатите с рокаджии и с астрологически карти (Диондра беше Скорпион и гледаше на това много сериозно), в кристалите и книгите по нумерология. Навсякъде край огледалото бяха закрепени букетчета за корсаж от танци, на които не я беше водил Бен, най-вече от онзи гимназист от горните класове. Гари, в Хаяуота, когото дори Трей смяташе за кретен. Разбира се, Трей го познаваше.
Букетчетата разстройваха Бен, приличаха му на органи с гънките си, с извивките си, с розовите си и пурпурни цветчета. Напомняха му на вонящите късове месо, които в момента се намираха в шкафчето му, отвратителен подарък от Диондра — изненада! — женските органи на някакво животно, но Диондра отказваше да му обясни как се е сдобила с тях. Намекна, че са от кърваво жертвоприношение, което извършили с Трей, а Бен подозираше, че са остатъците от някакъв опит в час по биология. Тя обичаше да го шашка. Когато в час бяха правили дисекция на прасета сукалчета, му донесе една завита като спирала опашка и смяташе, че е адски смешно. Не беше, беше противно. Той стана и отиде в хола.
— Нещастник такъв! — провикна се Трей от канапето, където току-що беше запалил един джойнт, без да откъсва очи от някакъв музикален клип. — Не знаеше ли за баща си? Мама му, пич. — Голият корем на Трей беше почти вдлъбнат, но на вълни от мускули, идеален, загорял на слънцето. Пълна противоположност на белия мек корем на Бен. Трей беше навил ризата, която му подари Диондра, под главата си като възглавница.