— На, вземи, куцо куче такова — подаде той на Бен цигарата, а той си дръпна силно и усети как тилът му изтръпва. — Ей, Бен, колко бебета стигат да боядисаш една къща?
Унищожение.
Ето, отново тази дума. Бен си представи варварски орди, които изхвърчат от голямата каменна камина и отсичат главата на Трей със секира точно насред някоя от скапаните му шеги за умрели бебета, главата се търкулва през кучешките изпражнения и спира до една от обувките с черни катарами на Диондра. Може би след това умира Диондра. Майната му на всичко. Бен си дръпна отново от цигарата, мозъкът му се размекна весело и той върна цигарата на Трей. Най-едрото куче на Диондра, бялото, се приближи и впери в него безмилостния си поглед.
— Зависи колко силно ги хвърляш — каза Трей. — Защо пъхаш бебето в блендера с краката напред?
— Сериозно ти казвам, Трей — продължи Диондра разговор, на който Бен не беше присъствал. — Според него баща му не продава.
— За да го видиш как ще реагира. Ей, Бен? Пушиш стоката на баща си, приятел — осведоми го Трей и най-накрая се извърна към него. — Гадна е. Силна, но гадна. Затова знаем, че баща ти има мангизи. Взема по-скъпо, обаче в момента никой друг няма трева. Май я е купил от Тексас. Да е ходил там скоро?
Ранър беше изчезнал от живота на Бен, след като Пати го изрита. Може и да беше ходил в Тексас за известно време. Мамка му, ако караш бързо, може да отидеш до Тексас и да се върнеш за един ден, защо не?
— Тази свърши — задавено оповести той. — Както и да е, той ми дължи пари, както дължи на всички в града. Обичат да залагат, ама не плащат.
— Ей, аз изобщо не си дръпнах — нацупи се Диондра. Обърна се и започна да рови из шкафовете — в хола на приземния етаж имаше и кухненски бокс, представяте ли се, да имаш цяла стая за гнусната си вредна храна — после отвори хладилника, взе си бира, но не попита Бен дали иска. Бен видя вътрешността на хладилника, претъпкан с храна предния месец, но сега вътре беше останала една бира и голям буркан от туршия, в който плуваше само едно нещо, досущ като лайно.
— Ще ми дадеш ли една бира, Диондра? — ядосано попита той.
Тя наклони глава към него, после му подаде своята бира и се върна до хладилника за още една.
— Отиди да намериш Ранър, за да имаме малко трева и пари — нареди му Диондра и се настани на стола до него. — А после можем да се омитаме оттук.
Бен погледна това синьо око, това синьо око — Диондра като че ли постоянно го гледаше косо, защото никога не виждаше и двете й очи едновременно — и за пръв път се уплаши до мозъка на костите си. Дори не можеше да напусне училите без позволението на майка си, преди да навърши шестнайсет. Още по-малко да започне работа във фабриката за тухли или където и да било, за да изкарва достатъчно пари, та Диондра да не го мрази, да не въздиша, когато се прибира у дома посред нощ, а сега точно това си представяше — дори не мъничкия апартамент в Уичита, а някаква фабрика близо до границата, близо до Оклахома, където наемат евтина работна ръка, където той щеше да работи по шестнайсет часа на ден, дори през уикендите, а Диондра щеше да гледа бебето и да се вбесява. Тя нямаше майчински инстинкт, щеше да спи, докато бебето плаче, щеше да забравя да го храни, щеше да излиза да пие с познати — винаги срещаше по някой познат, в мола, на бензиностанцията, в киното — и да оставя детето само. „Какво може да му стане, то е бебе, никъде не може да отиде!“ Вече ясно си представяше как все той е лошият. Бедният зъл кретен, неспособен да я издържа.
— Добре — съгласи се Бен, защото си мислеше, че излязат ли от къщата, ще забравят. Той самият почти беше забравил. Мозъкът му се беше размекнал. Искаше да се прибере вкъщи.
Трей веднага скокна, дрънчейки с ключовете от пикапа си — „знам къде да го намерим“ — и внезапно се озоваха навън, на студа, газеха през снега и леда, Диондра посегна да се хване за ръката на Бен, за да не падне, а той си мислеше: „Ами ако падне? Ако падне и умре, и изгуби бебето?“. Беше чувал момичета в училището да разправят, че ако изяждаш по един лимон дневно, ще пометнеш, затова се чудеше дали тайно да не излива лимонов сок в диетичната кока-кола на Диондра, но после осъзна, че не е редно да го прави без нейното знание. Обаче пък ако падне? Е, тя не падна, тримата са качиха в пикапа на Трей, парното забълва топла струя срещу тях. Бен на задната седалка, както винаги — всъщност беше само половин задна седалка, дори дете не се побираше, затова коленете му бяха извити настрани и притиснати към гърдите, — а когато забеляза на седалката до себе си едно сгърчено картофче, той го лапна и вместо да се озърне дали не го е видял някой, просто потърси още, което означаваше, че е много гладен и много дрогиран.