— Добре дошли в нашата малка общност.
— Къде се намираме?
— Намирате се в протестантски храм, построен от Жан Андруе дю Серсо в началото на XVII век. Андруе се е прочул с построяването на двореца Сюли на улица Сент-Антоан в Париж, но ми се струва, че този подземен храм е неговият шедьовър. Километри тунели от дялан камък. Както сте установили, въздух не липсва по цялото протежение на пътя. Вероятно е направил отдушници или е използвал въздушните пластове от естествените галерии. Дори не сме способни да кажем как го е осъществил. И това не е всичко, има не само въздух, но и вода. Сигурно сте забелязали ручеите, които прекосяват на места тунела. Вижте, един от тях стига дотук.
Той посочва източника на непресекващото ромолене — ваяна чешма зад органа.
— През годините много хора са се оттегляли тук, за да могат на спокойствие да се отдадат на някои занимания, които изискват, да речем… голямо съсредоточаване. Вуйчо ми Едмон е узнал от една старинна приписка за съществуването на това място и се е трудил именно тук.
Жонатан се приближава още повече; от него се излъчва необичайна кротост и ведрина. Това смайва Огюста.
— Но вие сигурно сте изтощени. Следвайте ме.
Той отваря вратата, през която малко преди това е влязъл, и ги въвежда в една стая, където няколко дивана са подредени в кръг.
— Люси — повиква той, — имаме гости!
— Люси ли? Тя с теб ли е? — възкликва радостно Огюста.
— Хм, вие колко сте тук? — обажда се Даниел.
— До този момент бяхме осемнадесет: Люси, Никола, осемте пожарникари, инспекторът, петимата жандарми, комисарят и аз. С една дума, всички онези, които са си дали труда да слязат. Скоро ще ги видите. Трябва да ни извините, но в този момент за нашата общност е четири часът сутринта и всички спят. Само аз се събудих от вашето пристигане. Да знаете само какъв шум вдигнахте из коридорите…
Появява се Люси, също по халат.
— Здравейте!
Тя се приближава усмихната, като прегръща и тримата. Зад нея през вратата надничат още фигури по пижами, които желаят да видят „новопристигналите“.
Жонатан напълва голяма гарафа с вода от чешмата и донася чаши.
— Ще ви оставим за малко, за да се облечем и приготвим. За всички новодошли организираме малък празник, но не очаквахме да се появите посред нощ… До скоро виждане!
Огюста, Жазон и Даниел остават неподвижни. Цялата тази история е толкова невероятна. Изведнъж Даниел се ощипва по ръката. Огюста и Жазон намират идеята за чудесна и правят същото. Но не, действителността понякога надминава сънищата. Те се озъртат приятно объркани и се усмихват един на друг.
Няколко минути по-късно всички са насядали по диваните. Огюста, Жазон и Даниел са се съвзели и сега искат да научат колкото се може повече.
— Преди малко споменахте за отдушници. Далече ли сме от повърхността?
— Не, най-много на три-четири метра.
— Значи можем да излезем на открито?
— Не, не. Жан Андруе дю Серсо е избрал мястото за своя храм под огромна скална плоча с изключителна здравина — чист гранит!
— И въпреки това в него има отвор, широк колкото да се провре ръка — допълва Люси. — Навремето е служил за вентилация.
— Служил?
— Да, сега неговото предназначение е друго. Но няма нищо страшно, има още два странични отдушника. Както виждате, тук не се задушаваме…
— Не може ли да се излиза?
— Не, във всеки случай не отгоре.
Жазон изглежда сериозно разтревожен.
— Но, Жонатан, защо си поставил тази плъзгаща стена, коша, подвижния под, мрежата?… Ние сме напълно блокирани тук!
— Именно това е целта. Необходими ми бяха много средства и усилия. Ала друг изход нямаше. Когато дойдох за пръв път в този храм, попаднах на аналоя. Освен „Енциклопедията на относителното и абсолютното знание“ на него намерих и писмо от моя вуйчо, адресирано лично до мен. Ето го.
Те зачитат:
„Скъпи Жонатан,
Ти си се решил да слезеш въпреки моето предупреждение. Значи си по-храбър, отколкото съм си мислил. Браво! Според мен вероятността да успееш е била едно към пет. Майка ти ми бе споменала за твоя страх от тъмнината. Щом си тук, това означава между другото, че си съумял да се справиш с този недъг и волята ти се е калила. Ще имаме нужда от нея.
В тази папка ще намериш «Енциклопедията на относителното и абсолютното знание», която в деня, когато пиша тези редове, съдържа 288 глави, резултат от моите изследвания. Бих желал да ги продължиш, уверявам те, че си струва.