— О! Не се тревожи, не успя да стигне далече. Не можа да мине отвъд стената с пирамидата и се върна обратно.
— Хм. Освен това идвал, когато Никола бил сам вкъщи, и се опитал да си присвои Енциклопедията… Както и да е… И така, Марк Льодюк забелязал, че Едмон работи със страст върху проекти за машини (всъщност първите ескизи на Розетския камък). Успял да отвори шкафа на бюрото му и попаднал на една папка — Енциклопедията на относителното и абсолютното знание. Там открил всички проекти на първата машина за общуване с мравките. Щом схванал предназначението на този апарат (бил достатъчно начетен за това), той споделил своето откритие с брат си. Последният, разбира се, веднага се заинтересувал и го накарал да открадне тези документи… Ала междувременно Едмон установил, че някой е бъркал в нещата му, и за да се предпази от ново посегателство, пуснал четири оси от породата ихневмон в чекмеджето. Още щом Марк Льодюк се върнал, насекомите го ужилили, а те имат неприятния навик да вкарват кръвожадните си ларви в тялото на ужиления. На другия ден Едмон забелязал следите от ужилванията и се опитал публично да разобличи крадеца. Сами знаете продължението — уволнили го.
— А братята Льодюк?
— Марк Льодюк си получил наказанието! Ларвите на ихневмона го гризяли отвътре. Това продължило дълго, по всяка вероятност няколко години. Тъй като ларвите не могли да излязат от огромното туловище, за да се превърнат в оси, те продължили да дълбаят във всички посоки, търсейки изход. Накрая болката се оказала толкова непоносима, че той се хвърлил под метрото. Случайно прочетох за това във вестниците.
— А професор Льодюк?
— Той опитал всякакви средства, за да се добере до машината…
— Споменахте, че това дало тласък на Едмон да продължи. Каква е връзката между тези стари премеждия и неговите изследвания?
— Впоследствие Лоран Льодюк влязъл във връзка с Едмон. Признал му, че знае за машината „за разговаряне с мравките“. Заявил, че ще му бъде интересно да работят заедно. На Едмон тази идея не му се сторила толкова лоша, още повече, че от дълго време тъпчел на място и се питал дали външна помощ няма да се окаже добре дошла. „Настъпва време, когато човек не може да продължи сам“, се казва в Библията. Едмон бил готов да заведе Льодюк в своето убежище, но преди това искал да го опознае по-добре. Разговаряли надълго и нашироко. Когато Льодюк започнал да хвали реда и дисциплината при мравките, като наблегнал на факта, че общуването с тях с положителност ще позволи на човека да последва примера им, Едмон побеснял. Изпаднал в криза и го помолил повече да не стъпва в неговия дом.
— Пуф! Това никак не ме учудва — въздъхна Даниел. — Льодюк е член на кликата на етолотнетите, най-ужасните представители на немската школа. Те се опитват да променят обществото, като подражават по определен начин на животинските нрави. Чувството за собствена територия, дисциплината на мравуняците… все те са им в ума.
— За Едмон това станало повод да се хване отново за работа. Искал да разговаря с мравките на съвсем конкретна тема — политиката. Смятал, че те живеят според особена анархистка система, и търсел от тях потвърждение.
— Разбира се! — промърмори Билсем.
— Това се превърнало в чисто човешко предизвикателство. Вуйчо ми дълго размишлявал и стигнал до извода, че най-доброто средство за контакт е да създаде „мравка-робот“.
Жонатан размаха покритите с чертежи листове.
— Ето плановете. Едмон нарекъл робота „Доктор Ливингстън“. Той е от пластмаса. Няма да ви говоря за часовникарските способности, необходими за изработването на този малък шедьовър! Не само всички стави са на мястото си и се задвижват от микроскопични електромоторчета, включени към поставена в корема батерия, но и антените действително са съставени от дванадесет сегмента, способни да излъчват едновременно дванадесет различни феромона!… Единствената разлика между Доктор Ливингстън и истинската мравка са дванадесетте тръбички с дебелината на косъм, свързани с нещо като пъпна връв с дебелината на конец.
— Удивително! Направо удивително! — възхищава се Жазон.
— Но къде е Доктор Ливингстън? — пита Огюста.
Войните с мирис на скала са по петите му. Докато бяга, 801-ви внезапно открива една много широка галерия и нахълтва в нея. Стига до огромна зала, в центъра на която се намира странна мравка с ръст доста над средния.
801-ви се приближава предпазливо. Миризмите на странната самотна мравка са само наполовина истински. В очите й няма блясък и тя цялата сякаш е покрита с черна боя… Младият хлипуканец се опитва да проумее. Как е възможно някой толкова малко да прилича на мравка?