— Вървят дори и без наше участие…
— Понякога ни се струва, че произвеждаме някаква колективна енергия, от която всеки от нас може да черпи на воля. Наистина странно.
— Вече съм чувал за подобно нещо при розенкройцерите и някои групи франкмасони — казва Жазон. — Те наричат това egregor: духовен капитал на „стадото“. Нещо като казан, в който всеки влива своята сила за приготвянето на супа за общо ползване… Обикновено се намира някой крадец, който използва чуждата енергия за користни цели.
— Тук такъв проблем няма. Никой от нас не може да има лични амбиции, след като живеем на малка група под земята…
Мълчание.
— Освен това разговаряме все по-рядко, нямаме нужда от това, за да се разбираме.
— Да, тук наистина стават удивителни неща. Само че ние все още не ги разбираме и не умеем да ги контролираме. Все още не сме пристигнали, намираме се насред път.
Отново настъпва мълчание.
— И така, с една дума, надявам се да ви хареса в нашата малка общност…
Изтощен, 801-ви пристига в родния град. Успех! Успех!
Хли-пу-ни веднага осъществява АК, за да узнае какво се е случило. Чутото потвърждава най-лошите й предположения за тайната, скрита под гранитната плоча.
Тя решава незабавно да започне военна операция срещу Бел-о-кан. Войниците прекарват нощта в приготовления. Изцяло е екипиран новият летящ легион от бръмбари-носорози.
103 683-и предлага план на операцията. Докато част от армията води фронтално сражение, дванадесет легиона ще заобиколят предпазливо Града, за да се опитат да щурмуват пъна с царските покои.
СВЕТОВНОТО РАЗВИТИЕ:
Световното развитие върви към все по-голяма сложност. От водорода към хелия, от хелия към въглерода. Все по-сложно, все по-съвършено — такъв е смисълът на еволюцията на нещата.
Земята е най-сложната от всички известни планети. Тя се намира в зона, където температурата й се мени. Покрита е с океани и планини. Но ако разнообразието от формите на живот върху кея е практически неизчерпаемо, две от тях стоят над останалите по своята интелигентност. Мравките и хората.
Би могло да се каже, че Бог е използвал планетата Земя за един експеримент. Пуснал е върху пея два вида с противоположни философии, които се надбягват по пистата на съзнанието, за да види кой от тях ще се окаже по-бърз.
Вероятно целта е достигането до колективно планетарно съзнание: сливането в едно на всички мозъци па вида. Според мен това е следващият етап в приключението, което очаква съзнанието. Следващото ниво на сложност.
Ала двата водещи вида са поели по успоредни пътища на развитие:
— За да стане по-умен, човекът е развил мозъка си до чудовищни размери. Превърнал го е в някакво подобие на огромен розов карфиол.
— За да постигнат същия резултат, мравките са предпочели да използват няколко хиляди малки мозъка, обединени от съвършена система за комуникация.
В абсолютно изражение количеството интелигентна материя в купчината зелеви трошици на мравките и в големия карфиол на човека е едно и също. Борбата се води с равностойни оръжия.
Ала какво би станало, ако двете разумни форми, вместо да тичат успоредно, влязат в сътрудничество?…
Жан и Филип обичат само да гледат телевизия и в краен случай да играят на флипер. Дори съвсем новият наскоро построен и много скъп миниголф не ги привлича. Що се отнася до разходките в гората… За тях няма по-ужасни моменти от тези, когато възпитателят ги накара да излязат на чист въздух.
Миналата седмица се забавляваха да мачкат жаби, но удоволствието им се бе оказало прекалено кратко.
Въпреки всичко днес Жан, изглежда, е открил едно наистина интересно занимание. Той дръпва своя приятел настрани от групата сирачета, които най-тъпашки събират окапали листа, за да правят сетне от тях идиотски апликации, и му показва някакво подобие на циментов конус. Това е термитник.
Двамата веднага се захващат да го събарят с ритници, ала отвътре не излиза нищо, термитникът е празен. Филип се навежда и подушва.
— Кантонерът му е видял сметката. Я виж как мирише на инсектицид, вътре всичко живо е изпукало.