Тъкмо се канят да се присъединят към останалите, когато Жан забелязва на другия бряг на рекичката полузакрита от храстите пирамида.
Този път няма грешка! Внушителен мравуняк със свод, висок най-малко един метър! Дълги колони мравки влизат и излизат, стотици, хиляди работнички, войници, изследователи. Тук ДДТ още не е минало.
Жан подскача от възбуда.
— Видя ли, видя ли?
— А, не! Ако пак си решил да ядеш мравки… Последния път бяха гадни на вкус.
— Кой казва, че ще ги ядем! Пред тебе е същински град. Както го гледаш, той е по-голям от Ню Йорк и от Мексико сити. Помниш ли какво казаха в предаването? Вътре гъмжи от народ. Виж ги само тия как се трепят от работа като тъпаци!
— Хайде… Нали видя как Никола толкова се интересуваше от мравките, че накрая изчезна? Сигурен съм, че на дъното на тяхното мазе е пълно с мравки и те са го изяли. Право да си кажа, никак не ми се стои близо до това чудо. Не ми харесва! Гадни мравки, вчера видях едни да излизат дори от дупките на миниголфа, може и да са искали да си направят гнездо вътре… Гадни, тъпи отвратителни мравки!
Жан го тупа по рамото.
— Точно така! И аз като тебе не обичам мравките. Хайде да ги избием! Да отмъстим за нашия приятел Никола!
Идеята привлича вниманието на Филип.
— Да ги избием ли?
— Ами да! Защо не? Да подпалим проклетия им град! Представяш ли си Мексико сити в пламъци само защото така ни е скимнало?
— Окей, да го подпалим. Дадено. За Никола…
— Почакай, имам дори по-добра идея — ще го наблъскаме с хербицид, така ще се получи истински фойерверк.
— Гениално…
— Слушай, сега е единадесет часът, ще се видим тук точно след два часа. Така възпитателят няма да пищи, а всички други ще са в столовата. Отивам да намеря хербицид. Ти потърси кутия кибрит, по-добре е от запалка.
— Дадено!
Легионите на пехотата напредват бързо. Когато от другите съюзни градове попитат накъде са се запътили, хлипуканците отговарят, че е открит гущер в западните територии и главният Град е поискал помощ.
Над главите им бръмчат бръмбарите-носорози, които едва усещат тежестта на артилеристите, покатерени върху главите им.
Тринадесет часът. В Бел-о-кан цари оживление. Трябва да се използва топлината и да се пренесат яйцата, какавидите и листните въшки в солариума.
— Донесох спирт за горене, за да пламне по-добре — съобщава Филип.
— Идеално — отвръща Жан. — Аз пък купих хербицид. Взеха ми двадесет франка за една опаковка, мръсниците!
Майката си играе със своите месоядни растения. Откакто са тук, тя непрекъснато се пита защо все още не е направила защитен вал от тях, както възнамеряваше в началото.
После се сеща за колелото. Как да използва тази гениална идея? Би могло евентуално да се изработи огромна циментова топка, която да се бута напред с крака, за да премазва враговете. Трябва да предложи този проект.
— Готово, сложих всичко — и спирта, и хербицида.
Докато Жан говори, една мравка-изследовател се катери по него. Тя опипва тъканта на панталона му с върха на антените си.
Вие, изглежда, сте някаква огромна жива структура. Бихте ли могли да се обозначите?
Той я улавя и я смачква между палеца и показалеца си. Пак! По пръстите му потича жълто-черна течност.
— На една вече й видях сметката — съобщава той. — Хайде, сега се дръпни, защото ще хвърчат искри!
— Ще гръмне като бомба — обявява Филип.
— Същински Апокалипсис по Йоан! — киска се другият.
— Колко ли са вътре?
— Сигурно милиони. Разправят, че миналата година мравки нападнали една вила недалеч оттук.
— Ще отмъстим и за тях — отвръща Жан. — Хайде, скрий се зад това дърво.
Майката си мисли за човеците. Следващия път ще им зададе повече въпроси. Как ли използват те колелото?
Жан драсва една клечка и я хвърля към свода от клонки и борови иглички. После побягва, за да не го достигнат пламъците.
Ето, хлипуканската армия вече съзира Централния град. Колко е грамаден!
Кибритената клечка описва падаща крива.
Майката решава да говори с тях незабавно. Трябва да им съобщи освен това, че може без проблеми да увеличи количеството на доставяния нектар — тази година добивът обещава да е богат.