Клечката пада върху клонките на свода.
Хлипуканската армия е съвсем наблизо. Тя се готви за щурм.
Жан се скрива със скок зад големия бор, където Филип вече е намерил убежище.
Клечката не попада на място, напоено със спирт за горене или с хербицид. Затова изгасва.
Момчетата излизат от прикритието си.
— Майката му!
— Знам какво трябва да се направи. Ще сложим парче хартия, така пламъкът ще бъде по-голям и няма начин да не подпали спирта.
— Имаш ли у себе си хартия?
— Хм… — само един билет от метро.
— Дай го насам.
Един от часовите открива нещо загадъчно: не стига, че от известно време няколко квартала миришат на спирт, но току-що се е появило и някакво парче жълто дърво, забучено на върха. Той влиза незабавно в контакт с една работна група, която да измие клонките от спирта и да измъкне жълтата греда.
Друг часови пристига тичешком на врата номер 5.
Тревога! Тревога! Напада ни армия рижи мравки!
Картончето се запалва. Момчетата отново се скриват зад бора.
Трети часови вижда голям пламък да се издига на върха на жълтата греда.
Хлипуканците се втурват в атака, като подражават на робовладелците.
Първа експлозия.
Отведнъж пламва целият свод.
Гърмежи, пламъци.
Жан и Филип се мъчат да държат очите си отворени въпреки горещината. Гледката си струва. Сухото дърво се подпалва бързо. Когато пламъкът достига до локвичките хербицид, се чува експлозия. Всичко лумва и зелени, червени, лилави пламъци изригват от „Града на залутаната мравка“.
Хлипуканската армия внезапно спира настъплението. Пръв пламва солариумът заедно с всички яйца, с добитъка, а сетне пожарът обхваща целия свод.
Пънът на Забранения град бива засегнат още в първите мигове на катастрофата. Вратарите са загинали в експлозията. Войниците се спускат да спасят единствената носачка. Твърде късно, тя вече се е задушила от отровните газове.
Сигналите за тревога бързо се разпространяват. Тревога първа фаза: изпратени са възбуждащите феромони; тревога втора фаза: по коридорите отеква зловещо барабанене; тревога трета фаза: из галериите тичат „обезумели“, които предават своята паника; тревога четвърта фаза: всичко ценно (яйца, полови, добитък, храни…) бива спуснато в най-долните етажи, докато войниците се изкачват в обратна посока, за да дадат отпор.
При свода се опитват да намерят разрешение. Легионите от артилеристи успяват да изгасят някои участъци, като изстрелват 10-процентов разтвор на мравчена киселина. Тези непрофесионални пожарникари се убеждават в ефикасността на своите действия и веднага след това обливат Забранения град. Може би ако намокрят пъна, ще могат да го спасят.
Ала огънят се разпростира. Блокираните вътре граждани са задушени от отровния пушек. Дъгите от пламнало дърво се срутват върху слисаните тълпи. Хитиновите черупки се топят и сгърчват като нагорещена пластмаса.
Нищо не може да устои на тази страшна топлина.
ЕПИЗОД:
Излъгал съм се. Ние не сие равни, ние не сме конкуренти. Човешкото присъствие е само кратък „епизод“ в тяхното безразделно господство на Земята.
Те са повече, безкрайно повече от нас. Притежават повече градове, заемат повече екологически ниши. Живеят в пустинни, студени, горещи и влажни зони, където никой човек не би могъл да оцелее. Накъдето и да погледнем, все мравки.
Били са тук сто милиона години преди нас и ако съдим по факта, че са едни от малкото организми, устояли на атомната бомба, със сигурност ще бъдат тук и сто милиона години след нас. В тяхната история ние не сме нищо повече от инцидент, продължил три милиона години. Впрочем дори един ден на нашата планета да пристигнат извънземни, те няма да сбъркат. Без всякакво съмнение ще се обърнат към тях. Към истинските господари на Земята.
На следващата сутрин от свода не с останал и помен. Оголен, почернелият пън сгърчи насред града.
Загинали са пет милиона граждани. Това всъщност е броят на всички мравки, които са се намирали в непосредствена близост до свода.
Онези, които са проявили достатъчно присъствие на духа и са слезли в по-долните етажи, са невредими.
Човеците, обитаващи под Града, не са забелязали нищо. Огромната гранитна плоча им е попречила. Всичко това се е случило през една от техните изкуствени нощи.