Смъртта на Бело-киу-киуни е събитието, което вещае най-много заплахи; лишено от носачка, стадото действително е застрашено.
Хлипуканската армия междувременно е взела участие в борбата срещу огъня. Веднага щом войниците научават за смъртта на Бело-киу-киуни, те пращат вестоносци към техния Град. Няколко часа по-късно, яхнала бръмбар-носорог, Хли-пу-ни пристига лично да установи щетите.
Когато стига до Забранения град, мравките-пожарникари все още продължават да обливат пепелта. Но борбата вече е безсмислена. Тя разпитва и научава за необяснимото бедствие.
Тъй като не са останали оплодени царици, тя съвсем естествено става новата Бело-киу-киуни и се настанява в царските покои на централния Град.
Жонатан се събужда пръв, учуден от тракането, което идва откъм принтера на компютъра.
На екрана е изписана една дума.
Защо?
Значи са предавали през нощта. Искат да разговарят. Той изчуква на клавиатурата традиционната фраза, с която започва всеки диалог.
ЧОВЕК: Поздрави, аз съм Жонатан.
МРАВКА: Аз съм новата Бело-киу-киуни. Защо?
ЧОВЕК: Новата Бело-киу-киуни? А къде е старата?
МРАВКА: Вие я убихте. Аз съм новата Бело-киу-киуни. Защо?
ЧОВЕК: Какво се е случило?
МРАВКА: Защо?
Тук разговорът прекъсва.
Сега вече тя знае всичко.
Това е тяхно дело, на човеците.
Майката ги е познавала.
Открай време е знаела за тях.
Пазила е в тайна тази информация.
Заповядала е екзекуцията на всички, които биха могли да се доберат до най-малката следа.
Дори е подкрепяла човеците срещу своите собствени клетки.
Новата Бело-киу-киуни съзерцава безжизненото тяло на своята майка. Когато стражите пристигат да отнесат мъртвата на сметището, тя трепва.
Не, този труп не бива да бъде изхвърлен.
Тя гледа втренчено бившата Бело-киу-киуни, от която вече се разнасят миризмите на смъртта.
Настоява да бъдат залепени със смола откъснатите членове. Да се изпразни тялото от меката плът и да се напълни с пясък.
Тя иска да го задържи в своите покои.
Хли-пу-ни, новата Бело-киу-киуни, събира няколко войника. Предлага да се възстанови и модернизира централният Град. Според нея сводът и пънът са прекалено уязвими. Необходимо е също така да се заемат с издирването на подземни реки и евентуално с прокопаването на канали, които да свържат всички градове от Федерацията. Според нея бъдещето е в овладяването на водата. Така по-добре ще се предпазват от пожарите, а освен това ще могат да пътуват бързо и безопасно.
Ами човеците?
Отговорът й е уклончив.
Те не представляват голям интерес.
Войникът настоява:
Ами ако отново ни нападнат с огън?
Колкото по-силен е противникът, толкова повече той ни кара да надминаваме себе си.
А онези, които обитават под голямата скала?
Бело-киу-киуни не отговаря. Иска да я оставят сама, после се обръща към трупа на бившата Бело-киу-киуни.
Новата царица скланя глава и опира антени в челото на Майката. После остава неподвижна много дълго, сякаш вглъбена в една безкрайна абсолютна комуникация.
РЕЧНИК
Абсолютна комуникация (АК): цялостен обмен на мисли чрез антенен контакт.
Алкохол: мравките умеят да предизвикват ферментация на нектара от листна въшка и на сока от житни зърна.
Бел-о-кан: централен град на Федерацията на рижите.
Бело-киу-кнуни: царица на Бел-о-кан.
Война на маковете: състояла се през година 100000666; първата война на Федерацията, противопоставила бактериологичното оръжие на танковете.
Богомолка: насекомо, което прекомерно обича да прави любов и да яде. Опасност.
Болести: най-разпространените болести при рижите мравки са конидията (предизвиквана от паразитна гъба), аегерителата (вид размекване на хитиновата обвивка), мозъчният червей (паразитен червей, който се загнездва в ганглиите под хранопровода), хипертрофията на устните жлези (анормално подуване на гръдния кош при ларвите), алтернарията (смъртоносни спори).
Борба с челюсти: спорт у мравките.
Брачни покои: място, където царицата снася.