— Естествено. Естествено.
— Отивам да повикам пожарникарите — подсказа инспектор Гален.
— Съгласен, а аз през това време ще разпитам малкия.
Той посочи разтопената брава.
— Я ми кажи, майка ти ли направи това?
— Да.
— Бива си я майка ти. Не познавам много жени, които умеят да си служат с горелка, за да се справят с бронирана врата… Всъщност не познавам нито една, която умее да отпуши мивка.
На Никола никак не му беше до шеги.
— Искаше да отиде и да намери татко.
— Прав си, извинявай… Та от колко време са долу?
— От два дни.
Билсем се почеса по носа.
— Имаш ли представа защо слезе баща ти?
— Първия път отиде да търси кучето. А след това не зная. Купи сума ти метални плочи и ги отнесе долу. А после накупи и книги за мравките.
— За мравките ли? Естествено, естествено.
Комисарят Билсем, доста объркан, само поклати глава и измърмори още няколко „естествено“. Случаят се оказваше порядъчно заплетен. Засега не можеше да се каже нищо положително. Той не за пръв път попадаше на „специални“ случаи. Дори беше уверен, че редовно му пробутват всички гнили истории. Това се дължеше по всяка вероятност на едно негово основно качество: той създаваше впечатление у лудите, че в негово лице най-сетне са намерили някой, който да ги разбере.
Това си му беше дарба по рождение. Още като съвсем малък съучениците му го търсеха да споделят с него своите бълнувания. В такива случаи той клатеше глава с разбиране и гледаше събеседника си, като само повтаряше „естествено“. Това винаги вършеше работа. Човек само си създава проблеми, като си блъска главата да измисля засукани изречения и комплименти с цел да направи впечатление на онзи срещу себе си; ето защо Билсем беше установил, че простата думичка „естествено“ е напълно достатъчна. Така бе изяснена още една мистерия на междуличностната комуникация.
Още по-странна бе репутацията на голям оратор, с която се ползваше Билсем в училище, макар всъщност съвсем рядко да отваряше уста. Дори го караха да произнася речите по случай края на учебната година.
Билсем би могъл да стане психиатър, ала униформата имаше върху него магическо действие. В това отношение бялата престилка изобщо не можеше да се мери е нея. В този свят на откачени полицията и армията си оставаха убежище за „хората, които не си поплюват“. В действителност както смяташе, че ги разбира, Билсем изпитваше презрение към всички тези хора, които бръщолевеха врели-некипели. Побъркан народ! Ала най-много го дразнеха тези, които говореха на висок глас в метрото и се вживяваха, описвайки със съответната мимика някакъв техен скорошен провал.
Когато Билсем постъпи в полицията, неговата дарба веднага бе забелязана от началниците. Редовно му стоварваха на главата всички „заплетени случаи“. Най-често той не успяваше да разкрие нищо, но поне се заемаше със случая, а това само по себе си не беше малко.
— А, да не забравя кибритените клечки!
— Какви кибритени клечки?
— С шест клечки трябва да се направят четири триъгълника, ако човек иска да намери отговора.
— Какъв отговор?
— „Новият начин на мислене“. Другата „логика“, за която разправяше татко.
— Естествено.
Този път момчето се възмути:
— Не, не е „естествено“! Трябва да се открие геометричната форма, която позволява да се направят четири триъгълника. Мравките, вуйчо Едмон, кибритените клечки, всичко е свързано.
— Вуйчо Едмон ли? Кой е пък този вуйчо Едмон?
Никола се оживи.
— Този, който е написал Енциклопедия на относителното и абсолютното знание. Само че той е умрял. Може би заради плъховете. Плъховете разкъсаха Уарзазат.
Комисарят Билсем въздъхна. Изумително! В какво ли щеше да се превърне един ден това хлапе, когато порасне? В най-добрия случай в алкохолик. Инспектор Гален най-сетне пристигна с пожарникарите. Билсем погледна към него с гордост. Биваше си го този Гален. Направо извратен. Привличаха го всякакви истории с побъркани. Колкото по-щури бяха, толкова повече му допадаха.
Билсем, отзивчивият, и Гален, ентусиастът, образуваха бригадата, на която официално се падаха „случаите с откачени, от които всички бягат“. През техните глави вече беше минала аферата със „старицата, изядена от собствените и котки“, „проститутката, която задушавала клиентите си с език“, без да забравяме „човека, който скъсявал колбасарите с една глава“.