Няма вече хитроумни „играчки“. Рижите артилеристи не могат вече да стрелят, каретата на джуджетата се разпиляват.
Рояци. Орляци. Талази.
Всичко живо се смесва, подрежда, разрежда, върти, бяга, търчи, напада, пръска, скупчва, предприема кратки атаки, блъска, влече, скача, пада, крепи, плюе, помага, бълва горещо дихание. Навсякъде зоват смъртта. Мерят сили, бият се, дуелират се. Тъпчат по телата на живите и на тези, които вече не мърдат. Всеки риж се оказва притиснат от поне три разярени джуджета. Ала тъй като рижите са три пъти по-големи, схватките се разиграват при приблизително равни сили.
Ръкопашен бой. Обонятелни викове. Облаци горчиви феромони.
Милиони челюсти — остри, назъбени, с формата на трион, на сабя, на клещи, с едно острие, с двойно острие, намазани с отровна слюнка, с лепило и с кръв — се вчепкват. Земята трепери.
Ръкопашен бой.
Антените с тежести на края шибат из въздуха, за да държат противника на разстояние. Ноктестите крака удрят по тях, като че са досадни тръстики.
Хващай. Улавяй. Мори.
Другият бива сграбчен за челюстите, за антените, за главата, за гръдния кош, за корема, за краката, за коленете, за лактите, за четките на съчлененията, за някоя драскотина върху бронята, за някой ръб на хитиновия скелет, за окото.
После телата се строполяват, валят се върху влажната земя. Джуджета се изкатерват по стъблото на един увиснал мак и оттам се хвърлят с ноктите напред върху някой риж. Те пробиват гърба му и го пронизват чак до сърцето.
Ръкопашен бой.
Челюстите браздят гладките брони.
Един риж умело използва антените си като копия, които изхвърля едновременно напред. Той надупчва черепа на десетина противници, без дори да почисти покритите си с прозрачна кръв пипала.
Ръкопашен бой. До смърт.
Скоро има толкова много откъснати антени и крака, че сякаш земята е застлана с килим от борови игли.
Оцелелите от Ла-хола-кан пристигат тичешком и се хвърлят в схватката, сякаш и без това избитите не са достатъчно.
Притиснат от многобройните дребнички противници, един риж изпада в паника, подгъва корем и са облива с мравчена киселина, като убива себе си и същевременно унищожава своите нападатели. Всички те се разтапят като восък.
По-нататък друг боец изтръгва с един замах главата на своя противник в момента, когато онзи откъсва неговата.
103 683-и вижда как към него се втурват първите редици на джуджетата. С десетина другари от неговата подкаста успяват да образуват триъгълник, който всява ужас сред масата на джуджетата. Триъгълникът се разпада и той остава сам срещу шест шигаепуанци, облени от кръвта на своите.
Те го хапят където им падне. Докато той им отвръща, доколкото може, неволно си спомня съветите, повторени преди битката в залата за бойни упражнения:
Всичко се решава още преди схватката. Челюстите или струята киселина само потвърждават превъзходството, което вече е признато от двамата противници… Всичко е въпрос на дух. Веднъж приемеш ли победата, нищо не може да ти се опре.
Това вероятно важи, когато противникът е един. Но когато срещу тебе са петима? Той чувства, че поне двама от тях желаят да победят на всяка дена. Джуджето, което методично пристъргва съединението на гръдния му кош, и онова, което се опитва да му откъсне задния ляв крак. Облива го вълна от енергия. Той се развърта, забива върха на антената си като кинжал под шията на единия, отхвърля другия, като го удря с плоското на челюстите.
През това време джуджетата са успели да довлекат десетки черепи, заразени с алтернария, и да ги захвърлят посред бойното поле. Ала тъй като всеки е защитен с лига от охлюв, спорите се носят из въздуха, плъзгат се по броните, след което бавно падат върху плодородната земя. Може да се каже със сигурност, че този ден не е много сполучлив за изпробване на нови оръжия. Всяко от тях си е намерило майстора.
В три часа следобед схватките достигат своята кулминация. Облаци олеинова киселина, характерна за съхнещите мравешки трупове, изпълват въздуха. В четири и половина рижите и джуджетата, които все още имат поне два здрави крака, продължават да се бият под маковете. Двубоите биват прекратени чак към пет часа, когато първият полъх на бурята възвестява приближаващия дъжд. Сякаш самото небе е отвратено от толкова много насилие. Или просто става дума за някоя от късните мартенски лапавици.
Оцелели и ранени се оттеглят. Равносметка: 5 милиона убити, от които 4 милиона джуджета. Ла-хола-кан е освободен.