Докъдето стига погледът, земята е осеяна с разкъсани тела, пробити брони, зловещи късове, разтърсвани понякога от последна тръпка живот. Навсякъде прозрачна като лак кръв, локви жълтеникава киселина.
Няколко джуджета все още се валят в лепилото с надеждата да се доберат до своя Град. Долитат птици и ги изкълвават, преди още да е завалял дъждът.
Мълнии осветяват антрацитеночерните облаци и се отразяват в останките от танковете, някои от които все още нагло вирят челюсти нагоре. Като че се опитват с острите си върхове да пробият далечното небе. Актьорите се прибират и дъждът измива сцената.
Тя говореше с пълна уста.
— Билсем?
— Ало?
— Мляс, мляс… Вие да не се подигравате с мен, Билсем? Видяхте ли вестниците? Инспектор Гален е от вашите, нали? Не беше ли онзи дребен нахалник, който още първите дни се опитваше да ми говори на „ти“?
Беше Соланж Думенг, директорката на Криминалната полиция.
— Хм, мисля, че да.
— Бях ви казала да го изгоните, а ето че сега посмъртно стана звезда. Вие сте напълно откачили! Какво ви прихвана, та пратихте неопитен човек като него за такъв сложен случай?
— Гален не е неопитен, дори мисля, че е много отракан, но съм съгласен, че подценихме този случай…
— Добри са тези, които намират решение, а лоши, които намират извинение.
— Има случаи, при които дори най-добрите от нас…
— Има случаи, при които дори най-калпавите от вас са длъжни да успеят. Да се измъкнат двама души от едно мазе е тъкмо от тази категория.
— Извинявам се, но…
— Нали знаете къде можете да си пъхнете вашите извинения, любезни? Ще ми направите удоволствието да слезете обратно в това мазе и да изкарате всички оттам. Вашият герой Гален заслужава да бъде погребан по християнски. Искам преди края на месеца да прочета похвална статия за нашата служба.
— А за…
— А за цялата тази история искам да си държите езика зад зъбите! Можете да се раздрънкате пред журналистите едва когато приключите случая. Ако искате, вземете десет души от жандармерията и всякаква модерна техника. Това е всичко.
— Ами ако…
— А пък ако се провалите, ще ви вгорча пенсията, можете да разчитате на мен!
Тя затвори.
Комисарят Билсем можеше да се справя с всякакви луди, с изключение на нея. Той се примири и се залови да съставя план за спускането.
КОГАТО ЧОВЕКЪТ:
Когато човекът изпитва страх, щастие или бяс, неговите жлези с вътрешна секреция отделят хормони, които въздействат единствено на неговото тяло. Те се движат в затворен съд. Сърцето му започва да бие по-бързо, той започва да се поти, да прави гримаси, да крещи или да плаче. Това си е негов проблем. Другите го гледат безучастни или със съчувствие, но само защото с ума си са решили така.
Когато една мравка изпитва страх, щастие или бяс, нейните хормони циркулират в тялото и, излизат извън него и проникват в телата на другите. Благодарение на ферохормоните или феромоните милиони ще крещят или плачат едновременно. Сигурно е невероятно усещане да чувстваш това, което изживяват другите, и да ги караш да съпреживяват всичко, което чувстваш ти самият…
Във всички градове на Федерацията цари веселие. Обилни трофалаксии на захар щедро се предлагат на изтощените бойци. Въпреки това няма герои. Всеки е изпълнил своята задача. Добре или зле, няма значение, след края на всяка мисия всичко започва от нула.
Превързват раните с голямо количество слюнка. Някои млади наивници стискат в челюстите си един, два, че и три от своите крака, откъснати по време на битката, които като по чудо са успели да приберат. Обясняват им, че те не могат да се залепят отново.
В голямата зала за борби на етаж –45 войниците възпроизвеждат епизоди от Битката на маковете за тези, конто не са присъствали. Половината играят джуджетата, другата половина — рижите.
Те представят с мимики атаката на забранения град Ла-хола-кан, настъплението на рижите, борбата срещу заровените глави, мнимото бягство, включването на танковете, поражението им пред построената в карета пехота на джуджетата, щурмуването на хълма, редиците на артилерията, финалната схватка…
Дошли са многобройни работнички. Те обсъждат всяка сцена от тази възстановка. Един момент привлича особено вниманието им: техниката на танковете. Вярно е, че тяхната каста има подобаващо място; те са на мнение, че не бива да се отказват, а да се научат да използват по-разумно това оръжие не само за фронтално настъпление.