Във всичко останало сценарият беше, общо взето, обикновен: гигантските мравки бяха телепати. Те пращаха послания до земляните със заповед да се избиват помежду си. Ала последният оцелял разбра всичко и запали вражеския град…
Доволни от този финал, децата решиха да идат да похапнат по няколко сладки мравки. Ала за тяхна изненада тези, които успяха да хванат, нямаха като първите вкуса на бонбон. Бяха по-дребни и кисели на вкус. Като концентрат от лимон. Пфу!
Всичко трябва да се разиграе по обяд върху най-високата точка на Града.
С първата утринна топлина артилеристите заемат позиция в защитните ниши, които образуват отбранителен обръч около върха. С вирната към небето задница те оформят противовъздушни батареи срещу птиците, които неизбежно ще атакуват. Някои заклещват корема си между две клончета, за да намалят отката. По този начин се надяват да изпратят два-три залпа в една и съща посока без голямо отклонение.
56-а женска е в своето жилище. Две безполови грижливо мажат крилете й със защитна слюнка. Вие излизали ли сте във Великото Вън? Работничките не отговарят. Те, разбира се, са излизали, но защо да й казват, че навън е пълно с дървета и треви? След няколко минути потенциалната царица сама ще научи това. Само една полова е в състояние да си науми, че може да разбере какво представлява светът с помощта на антенен контакт!
Работничките все така се суетят край нея. Те подръпват краката й, за да увеличат тяхната гъвкавост. Карат я да се извива, за да изпукат съчлененията на гръдния и кош и на корема. Проверяват дали общественото й хранилище е пълно догоре с нектар и го притискат, докато изцедят една капка. Този сироп трябва да й позволи да поддържа няколко часа непрекъснат полет.
Ето че 56-а е готова. Ред е на следващата.
Натъкмена с всички накити и всички благоухания, принцесата напуска гинекея. 327-и мъжки не се е излъгал — наистина е необикновена красавица.
Тя едва повдига крилете си. Колко само са пораснали през последните дни! Вече са толкова дълги и тежки, че се влачат по земята… като шлейф на сватбена рокля.
Все нови и нови женски прииждат от останалите коридори. В компанията на стотина от тези девици 56-а вече се движи между клонките на покрива. Някои по-нетърпеливи се закачат на клечките; четирите им крила са издраскани, пробити или направо разкъсани. Клетите така и не продължават по-нагоре, и без това няма да могат да се вдигнат във въздуха. Огорчени, те слизат на петия етаж. Подобно на принцесите-джуджета, те не ще изживеят любовния полет. Ще се размножават на земята направо върху пръстта в затворената стая.
Ала 56-а женска все още е здрава и читава. Тя подскача от клонче на клонче, като внимава да не падне и да не повреди нежните си криле.
Една от сестрите й, която ситни редом с нея, търси антенен контакт. Пита се какво ли представляват прословутите мъжки размножители. На търтеи ли приличат или на мухи?
56-а не отговаря. Тя се сеща за 327-и, за загадката на „тайното оръжие“. Всичко това е минало. Няма я вече работната група. Поне що се отнася до двете полови. Всичко оттук нататък се намира между ноктите на 103 683-и.
Тя си спомня с носталгия за преживените събития.
Беглецът мъжки, който се озовава в жилището й… без пропуски!
Първата им абсолютна комуникация.
Срещата със 103 683-и.
Убийците с мирис на скала.
Бягството из подземията на Града.
Скривалището, пълно с труповете на тези, които биха могли да станат техен „легион“.
Ломекузата.
Тайният ход в гранита…
Докато напредва, отдадена на спомени, тя се чувства привилегирована. Никоя от нейните сестри не е изживявала такива приключения, преди дори да е напуснала Града.
Убийците с мирис на скала… ломекузата… Тайният ход в гранита…
Нищо не може да се обясни е лудостта, след като става дума за толкова многочислен народ. Наемници, които шпионират в полза на термитите? Не решително не се връзва. Нямаше да бъдат толкова много, нито тъй добре организирани.
При всички случаи остава една точка, по която няма никакво обяснение: защо има запаси от храни под основите на Града? За изхранването на шпионите ли? Не, с нея биха могли да се угояват милиони… А те все пак не са милиони.
И тази удивителна ломекуза. Това животно, което обикновено обитава на повърхността. Няма начин със собствени сили да е слязло до –50 етаж. Значи е било пренесено. Но нали всеки, който се приближи до това насекомо, е замаян от неговата миризма. Следователно необходима е достатъчно голяма група, която да увие чудовището в гъвкави листа и да го замъкне тайно чак долу.