НИЩО:
Има ли нещо по-приятно от това да спреш да мислиш? Да прекъснеш този преливащ поток от повече или по-малко полезни, важни или маловажни съждения. Да спреш да мислиш! Все едно, че си мъртъв и можеш отново да се съживиш. Да се превърнеш в празнота. Да се завърнеш в самото начало на великия път. Да престанеш да си дори някой, които е престанал да мисли. Да бъдеш нищо. Ето една благородна амбиция.
Останали през цялата нощ върху тинестия бряг, неподвижните тела на двамата войници биват съживени от първите лъчи на слънцето.
Една по една фасетите на очите на 103 683-и се активират, осветлявайки в мозъка му новия декор, сред който се намира. Този декор е съставен изцяло от едно грамадно око, надвесено над него, внимателно и втренчено.
Младият безполов надава феромон на ужас, който изгаря антените му. Окото също се изплашва и се отдръпва назад, а заедно с него се отдръпва и дългият рог, на върха на който се намира то. Всичко се скрива зад нещо като кръгъл камък. Това е охлюв!
Наоколо има и други. Общо пет, които се изпокриват в черупките си. Двете мравки приближават единия от тях и го заобикалят. Опитват се да го захапят, но няма къде. Подвижното му гнездо е като непревземаема крепост.
Идва му наум една сентенция на Майката: Сигурността е моят най-голям враг, тя приспива моите рефлекси и инициативност.
103 683-и си казва, че тези животни, барикадирани в черупката си, винаги са водили лесен живот, похапвайки от неподвижната трева. Никога не се е налагало да се бият, да съблазняват, да ловуват, да се спасяват. Никога не се е налагало да се сблъскват с живота. Затова и не са еволюирали.
Хрумва му да ги принуди да излязат от черупките си, да им докаже, че не са недосегаеми. Точно в този момент два измежду петте охлюва решават, че опасността е отминала. Те измъкват тела от убежищата си, за да излеят нервното си напрежение.
Допират се, прилепват кореми. Слузта им се смесва, ето че се съединяват в лепкава целувка, която обхваща цялото тяло. Половите им органи се докосват.
Между тях става нещо.
Нещо много бавно.
Охлювът отдясно вкарва своя пенис, представляващ варовиков връх, в пълната с яйца вагина на охлюва отляво. Ала последният, преди още да е достигнал до екстаз, на свой ред измъква пенис в ерекция и пронизва партньора си.
Двамата изпитват насладата от това, че едновременно са активни и пасивни. Снабдени с вагина и пенис над нея, те могат да изживеят усещанията на двата пола.
Десният охлюв пръв изпада в мъжки оргазъм. Той се извива по нов начин и изпъва разтърсваното си от електричество тяло. Четирите рога с очи на хермафродитите се сплитат. Слузта се превръща в пяна, сетне в мехурчета. Танцуват с прилепнали тела и чувствеността им се подсилва от бавните движения.
Левият охлюв вдига рога. На свой ред той изпада в мъжки оргазъм. Ала едва-що приключил с еякулацията, и тялото му бива обзето от втора вълна сладострастие, този път вагинално. Десният охлюв също изпитва женствено удоволствие.
След това рогата им се отпускат, любовните им стрели се свиват, вагините се затварят… След този пълен акт любовниците се превръщат в магнити с един и същ полюс. Настъпва отблъскване. Явление, старо като света. Двете машини за получаване и за даряване на удоволствие бавно се отдалечават с оплодени от сперматозоидите на партньора яйца.
Докато 103 683-и стои стъписан, все още под впечатлението на прекрасния спектакъл, 4000-ен се спуска и напада единия от охлювите. Иска да се възползва от умората след любовната игра, за да изкорми по-едрото от двете животни. Ала твърде късно: и двата охлюва се скриват в черупките си.
Старият изследовател не се отказва, той знае, че рано или късно те ще се покажат. Започва продължителна обсада. Накрая едно око плахо се появява, последвано от целия рог. Гастероподът излиза да види накъде се движи светът край неговото скромно битие.
Когато се показва и вторият рог, 4000-ен се втурва и захапва окото с всичката сила на челюстите си. Иска да го отреже. Ала мекотелото се свива, всмуквайки изследователя в черупката.
Флуп!
Как може да бъде спасен?