103 683-и се замисля и в един от трите му мозъка се ражда идея. Взема един камък в челюстите си и започва с все сила да удря по черупката. Без съмнение в момента той е измислил чука, ала черупката на охлюва не е от балзово дърво. Ефектът от почукването е чисто музикален. Трябва да се намери нещо друго.
Този ден се оказва успешен, защото сега мравката открива лоста. Тя хваща една здрава клонка, като използва за опора камък, сетне натиска с цялата си тежест, за да преобърне тромавото животно. Налага се да направи няколко опита. Най-сетне черупката се залюлява напред-назад, сетне се търкулва. Отворът сега е обърнат нагоре. Успех!
103 683-и се катери по грапавините, навежда се над кладенеца, образуван от кухината, и се хвърля върху мекотелото. Дълго се плъзга, а падането бива омекотено от някаква кафява пихтиеста маса. Отвратен от тази мазна слуз, войникът се залавя да разкъсва меките тъкани. Не смее да използва киселината, защото рискува сам да се разтопи в нея.
Към слузта скоро се прибавя още една течност: прозрачната кръв на охлюва. Ужасеното животно се опва и спазъмът изхвърля двете мравки извън черупката.
Невредими, те дълго почистват антените си.
Агонизиращият охлюв се опитва да избяга, ала посява вътрешностите си по пътя. Двамата го догонват и го довършват без много усилия. Изплашени, останалите четири гастеропода, които са измъкнали рогата си с очи, за да проследят сцената, се свиват на дъното на черупките си с намерението да не помръднат оттам до края на деня.
Тази сутрин 103 683-и и 4000-ен се натъпкват с месо от охлюв. Те го разрязват на филии и го ядат под формата на топли бифтеци в слуз. Дори откриват вагиналното вместилище, пълно с яйца. Хайвер от охлюв! Едно от любимите ястия на рижите мравки, ценен източник на витамини, мазнини, захари и белтъчини…
Общественото им хранилище е пълно догоре, а самите те, заредени със слънчева енергия, продължават с бърз ход по пътя в посока югоизток.
АНАЛИЗ НА ФЕРОМОНИТЕ:
(Тридесет и четвърти експеримент). Успях да идентифицирам някои от молекулите за комуникация при мравките, като използвах спектрометър за маса и хроматограф. Така успях да осъществя химически анализ на разговор между един мъжки и една работничка, уловен в 10 часа вечерта. Мъжкият откри парче хлебна среда. Ето какво излъчи той:
— Метил-6
— Метил-4 хексанон-3 (две емисии)
— Цетон
— Октанон-3 Сетне отново:
— Цетон
— Октанон-3 (две емисии)
По пътя срещат други охлюви. Всички се крият, като че си предават един на друг: „Тези мравки са опасни.“ Все пак един не се крие. Напротив, показва се целият.
Заинтригувани, двете мравки се приближават. Животното е напълно смазано от някаква тежест. Черупката му е на парчета. Тялото се е пръснало и разлетяло на обширно пространство.
103 683-и веднага се сеща за тайното оръжие на термитите. Сигурно вече са близо до неприятелския град. Той разглежда трупа отблизо. Ударът трябва да е бил рязък, свръхмощен, нанесен върху широк участък. Не е чудно, че с такова оръжие са успели да изтърбушат поста на Ла-хола-кан!
103 683-и е решил. Трябва да се проникне в града на термитите и да се изясни всичко, а още по-добре да се открадне тяхното оръжие. В противен случай цялата Федерация рискува да бъде унищожена!
Ала внезапно се надига силен вятър. Ноктите им не смогват да се вкопчат в земята. Бурята ги засмуква към небето. 103 683-и и 4000-ен нямат криле… И все пак политат.
Няколко часа по-късно, когато групата на повърхността е порядъчно задрямала, радиотелефонът изпращява отново.
— Ало, госпожо Думенг? Готово, стигнахме долу.
— Е? И какво виждате?
— Няма изход. Пред нас е наскоро издигната стена от бетон и стомана. Изглежда, всичко свършва дотук… Има също така един надпис.
— Четете!
— Как могат да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки?
— Това ли е всичко?
— Не, има копчета с букви, със сигурност за да се набере отговорът.
— Няма ли някакъв проход отстрани?
— Никакъв.
— Не се ли виждат труповете на другите?
— Не, нищо… хм… само че има следи от стъпки. Като че много крака са тъпкали на място пред тази стена.
— Какво ще правим? — прошепна един от жандармите. — Да се качваме ли обратно?