Вече няколко дни, откакто 103 683-и и 4000-ен са напуснали гнездото на червените тькачки. Двама войници с остри жила ги придружават. Те дълго са крачили заедно по пътеки, където едва се долавят следи от феромони-пътепоказатели. Хиляди глави разстояние ги делят вече от гнездото, съшито от лескови листа. Срещнали са всякакви екзотични животни, на които не знаят дори имената. От предпазливост отбягват всяко едно от тях.
Когато се спусне нощ, те копаят колкото се може по-дълбоко земята, сетне се сгушват, радвайки се на топлината и закрилата, с които ги дарява майката-планета.
Днес двете червени ги отвеждат до върха на една могила.
Много ли остава още до края на света?
Намира се в тази посока.
От възвишението на изток, докъдето стига погледът, пред рижите се открива безкрайно пространство, обрасло с мрачни храсталаци. Червените напомнят, че тяхната мисия приключва и няма да ги следват по-нататък. Има места, където техните миризми не ще бъдат посрещнати добре.
Белоканците трябва да продължат право напред до нивята на мравките-жетварки. Те обитават постоянно по онези краища и без съмнение ще съумеят да ги упътят.
Преди да се разделят със своите водачи, рижите им дават от скъпоценните феромони за разпознаване на Федерацията — уговорената предварително цена на пътуването. После двамата превалят хребета и се запътват към нивите, обработвани от прочутите мравки-жетварки.
СКЕЛЕТ:
По-добре ли е скелетът на бъде вътре в тялото или извън него?
Когато скелетът е отвън, той образува защитна броня. Плътта е запазена от външните заплахи, но става мека, почти течна. И когато някое острие успее да пробие черупката, пораженията са непоправими.
Когато скелетът образува тънък твърд прът вътре в пулсиращата плът, тя е изложена на всякакви агресии. Раните са многобройни и постоянни. Ала тъкмо тази привидна уязвимост кара мускулите да стават корави, а тъканите да оказват съпротива. Плътта еволюира.
Виждал съм човеци, изковали благодарение на ума си своего рода „интелектуални“ черупки, които да ги предпазват от несгодите. На вид те са по-здрави от останалите. Тази категория хора казват „не ми пука“ и се надсмиват над всичко. Ала когато някоя неприятност пробие черупката им, пораженията са страшни.
Виждал съм човеци да страдат от най-дребната неприятност, от най-незначителната болка, но техният ум не се затваря поради този факт, те остават чувствителни към всичко и научават по нещо от всяка агресия.
Робовладелците нападат!
Паника в Хли-пу-кан. Изнемощели разузнавачи донасят новината в младия град.
Робовладелците! Робовладелците!
Страшната им слава се движи пред тях. Както някои мравки са развили с предимство други дейности — животновъдство, трупане на запаси, отглеждане на гъби или химия, — така робовладелците са се специализирали единствено във военната област.
Те умеят само да воюват, но са постигнали съвършенство. Цялото им тяло е пригодено за това. Най-дребното им съчленение завършва със закривено острие, хитинът на скелета им е два пъти по-дебел от този на рижите мравки. Тясната им глава с правилна триъгълна форма се изплъзва от ноктите на противника. Челюстите им, подобни на обърнати слонски бивни, са като извити саби, които те използват с опасно умение.
Що се отнася до робовладелските им нрави, те са естествено следствие от прекалената им специализация. Дори в един момент видът едва не е изчезнал поради собствената си жажда за могъщество. Резултатът от непрестанните войни е, че те не умеят да строят гнезда, да отглеждат матки и дори… да се хранят. Техните челюсти-саби, тъй ефикасни в битката, са негодни да поемат храната. Ала колкото и войнствени да са, робовладелците не са глупави. Бидейки неспособни да изпълняват необходимите за тяхното оцеляване домакински дейности… те намират кой да се грижи за това вместо тях.
Робовладелците нападат най-често малките и средни гнезда на черните, белите или жълтите мравки — все видове, които не притежават нито жило, нито жлеза с киселина. Отначало обграждат желаното селище. Щом обсадените открият, че всички излезли навън работнички са избити, те решават да запушат изходите. Това е моментът, който робовладелците избират за първата атака. Те лесно преодоляват съпротивата, правят пробиви в отбраната на града и сеят паника из коридорите.