— За мен ще бъде удоволствие — усмихна се Тони.
Алекс отвърна на усмивката й.
— Е, все пак ще трябва да поизчакаме няколко седмици — и той посочи превързания си крак.
— Когато кажеш, започваме.
Алекс отново надигна кафето — то сигурно течеше и във вените му.
— Неспокойно ми е. Чудя се дали са свършили… Мисля, че би трябвало.
— Нали ще се обадят веднага щом могат.
— Знам. И съм сигурен в тях, но все пак…
Тони го погледна и се усмихна отново.
— Какво има?
— Като каза „сигурен“, се сетих една история… Искаш ли да я чуеш?
— Аха.
— Навремето живеех в общежитие с две съученички. У дома беше станало пренаселено — брат ми беше останал без работа и беше пратил жена си с децата у нас, а самият той замина за Мейн да си търси нещо. Та, с две думи, общежитието беше за предпочитане.
Едното от момичетата, с които деляхме стаята, Мари Луиз Бергано, от Филаделфия, беше с италианска кръв като мен. А другото, Дириша Мей Джоунс, беше от Тексас, дълга като върлина негърка, волейболистка. Тя беше най-забавният човек, който можеш да си представиш. Само като се сетя за нея, ме напушва смях. Винаги й хрумваха разни истории и ги разказваше по невъобразим начин. Една вечер бяхме седнали на бутилка евтино вино и тя ни разясни значението на думата „сигурен“. Разказът й звучеше горе-долу така: „Та, момичета, да ви разправям… Живее си оня ми ти негър Ърнест с хубавата си женичка Лорета, но един ден тя го напуска, щото са го изритали от работа, въпреки че не бил грам виновен…“.
Майкълс се ухили, въпреки че не му беше много до смях. Тони имитираше великолепно диалекта на тексаското момиче.
— „… И, значи, Ърнест става една сутрин и какво мислиш — изтупва се с вратовръзка и с единствената си снежнобяла риза, с панталони с ръб и всичко… и се стяга да ходи на интервю за работа. Знае, че ако получи тази работа, ще си върне Лорета, нали разбираш… Междувременно обаче става време за обяд и… наш Ърнест влиза в «Барбекюто на Рик». Поръчва си двойна порция свински ребърца и халба бира — да ги прокара. И докато чака да му донесат ребърцата — най-апетитните в цял Тексас, плувнали в мазнина… наш Ърнест решава да свърши нещо важно — обажда се на Лорета по телефона и й казва: «Миличка, довечера си облечи най-хубавата рокля и ме чакай — ще те водя на танци. Трябва да отпразнуваме новата ми работа.»
Та това е то — да си цветнокож, да си тръгнал на интервю, облечен с единствената си свястна риза, и да седнеш да ядеш мазни свински ребърца… На това му се вика «сигурен» в себе си човек, момичета.“
Майкълс се разсмя с глас.
— Струва ми се, че имаш нужда от това, Алекс. Като те гледам, отдавна не ти се беше случвало. Ако знаеш колко ти отива…
Погледна я. Имаше нещо в изражението, в гласа й. Не се лъжеше. Тази жена го харесваше. Което, честно казано, не му беше неприятно. Никак даже.
— Права си. Напоследък… не ми е много до това. А какво стана с тези момичета — приятелките ти?
— Мари Луиз отиде в Харвард — да учи право — и сега работи във фирмата на баща си. А Дириша стана професионална волейболистка. Три години игра в отбора на „Nike“, написа книга, стана спортен журналист в „Ню Йорк Таймс“, омъжи се преди няколко години и сега си има момченце, което се казва…
— … Ърнест.
Двамата се разсмяха, Тони имаше право. Наистина му се отразяваше много добре.
Точно сега обаче беше малко нервен. Хауард не му излизаше от главата. Досега трябваше вече да са се обадили… Какво ставаше с тях?
Дори всичко да беше минало благополучно, Карвър пак щеше да го стисне за гушата… Но ако на всичко отгоре акцията се беше провалила, направо не му се мислеше…
Неделя, 10.10.2010, 00:12
Грозни
— Движим се с максимална скорост, сър! — извика пилотът, за да надвика шума на мотора и насрещния вятър.
— Колко ни остава?
— Две-три минути. Ето я реката.
Мъжете в хеликоптера бяха въоръжени с белгийски пистолети, немски автомати и японски ножове и носеха защитно облекло, произведено в Израел.
Едно беше сигурно — дори да оставеха някакви улики, нищо не би насочило местната полиция към Съединените щати.
— Ето го камионът! — изкрещя Фернандес.
— Задават се големи неприятности… — поклати глава Хауард.
Военен конвой се приближаваше към спрелия камион: полицейска кола със запалена синя лампа, джип с картечница и полицейски микробус, също с включена сирена.