Паркира вайпъра в една отбивка на магистралата Тайланд — Бирма. Край една смачкана, димяща лимузина стоеше репортер и усилено записваше нещо на портативния си компютърен бележник. Джей го позна — беше един негов далечен братовчед.
— Здрасти, Чуан. Какво ново?
— О, Джей, виж ти. Какво те води насам?
— Просто минавах…
— Разпускаш, значи… Още ли караш оня звяр? Как му беше името… гущер някакъв?
— Вайпър. Кой се е изпекъл така?
— Страшна работа, нали? Нашият скъп министър-председател. Някой е измъквал строго поверителна информация от персоналния му компютър и с кариерата му, така или иначе, е било свършено. Не знам кой и защо му е погодил такъв номер, но фактите бяха доста злепоставящи… Можеш ли да си представиш, точно по времето на спортните новини вместо репортаж от Световното футболно първенство в Бразилия на екрана се появява гол-голеничък кой мислиш? Нашият многоуважаван министър-председател в компанията на някаква сладурана, истинска професионалистка между впрочем… Все още не е станало ясно по какъв начин са били подменени кадрите, но фактите са си факти. Такива ми ти работи, братовчед… А, исках да те питам — бил ли си някога в Киберзоната, имам предвид не виртуалната, а онази, другата?
Ставаше въпрос за един район на територията на Малайзия, известен като Мултимедийния коридор. Създаден през 1997 г., той се простираше южно от Куала Лумпур и разполагаше със собствено летище, както и със своя столица — Путраджая.
— Само веднъж, за няколко дни, преди около година… — отвърна Джей. — Наистина невероятно място.
— Казват, че програмистите на Кибердържавата били от там.
— Така ли? Ако е вярно, това е нещо ново за мен. Доскоро никой не знаеше кои са те всъщност.
— Е, не знам. Поне така дочух. Е, трябва да вървя да напиша статията.
— Вашият министър-председател не е извадил късмет.
— Определено. Още повече, че тук не е Америка и на нито един политик подобен скандал няма да му се размине безнаказано. Тук хората държат на семейните ценности. А има и друго… Братът на съпругата на министъра беше един от босовете на подземния свят и синовете му още колят и бесят… Предполагам, че няма да им се понрави ситуацията, в която е била поставена леля им, и ще потърсят сметка на виновника. Не бих искал да съм на негово място, бога ми, но ако бях, щях да изтегля парите си от швейцарската банка и да замина на другия край на света, със сменена самоличност при това… А за по-сигурно щях да се подложа и на пластична хирургия.
— Странно… — поклати глава Джей. — Как ли са се добрали до тези компрометиращи снимки? Със сигурност защитната програма на компютъра му е била доста добра…
— Да, би трябвало, нали? И все пак някой го е направил… Е, Джей, аз тръгвам. Доскоро!
— Доскоро, Чуани!
След като братовчед му си тръгна, Джей се опита да подреди мислите в главата си и да свърже случилото се с предшестващите събития, сякаш сглобяваше парче по парче причудлива мозайка. Тайланд щеше да има нов министър-председател, но какво следваше от това? Очевидно оня проклетник подбираше жертвите си и обмисляше много внимателно всеки свой ход, следователно целеше нещо, но какво? Какво?
Рано или късно щеше да намери отговора, а сега беше време да се връща. Шефът сигурно вече нямаше търпение да чуе последните новини.
А кой знае, може би всеки момент предстоеше да се случи още нещо?
Не след дълго се наложи рязко да удари спирачки. Ето на. Не се беше излъгал.
По дяволите!
— Алекс, би ли дошъл да погледнеш нещо?
Алекс въпросително погледна застаналата на прага Тони.
— В залата за конференции… — добави тя.
Алекс я последва. На големия екран в залата течаха новините на CNN и той чу гласа на говорителя:
— … Бомбай, Индия — столицата на Махараира и главен икономически център на Западна Индия. Този град с хилядолетна култура, разположен на брега на Арабско море, има осемнайсет милиона жители, повечето от които тънат в мизерия…