Джони сви рамене.
— Е, аз пък смятам да погледам, истинска или не…
Тайрън се запъти към вратата, но преди да излезе, не се сдържа и хвърли бегъл поглед през рамо.
Можеше да се отбие и до Кибердържавата. Така и така разполагаше с време. Току-виж научеше нещо.
Четвъртък, 30.09.2010, 08:20
Куонтико
Седнал във вайпъра, паркиран на отсрещната страна на улицата, Джей Гридли видя Тайрън Хауард да излиза от стриптийз клуба. Момчето вървеше забързано и не го забеляза. Гридли усмихнато поклати глава. Полковникът го беше помолил да наглежда сина му, когато има възможност, но нямаше нужда да му съобщава за днешната среща. Тийнейджърите са си любопитни, а забраненият плод е най-сладък… пък и… виртуалният стриптийз е в известен смисъл безобиден. Още повече, че според Гридли един баща би трябвало по-скоро да се безпокои, ако синът му не проявява интерес към тези неща.
Тайрън яхна мотора си и отпраши. Гридли въздъхна. Имаше къде по-тревожни неща в главата си.
Четвъртък, 30.09.2010, 11:55
Куонтико
Тони Фиорела още загряваше, когато видя Ръсти да влиза в залата. Той й помагаше със светнало лице. Беше облечен в спортен екип.
Ръсти се оказа добър ученик — схватлив и доста подвижен, макар и свикнал да разчита на силовото надмощие малко повече, отколкото трябва. Нищо, един ден, когато стигнеха до хватките на серак, то също щеше да му е от полза. Но всяко нещо с времето си. Важното е, че беше много редовен и допълнително упражняваше всяка научена хватка. Все още му беше малко трудно да свикне да се придържа в непосредствена близост с противника — имаше чувството, че това сковава движенията му и пречи на техниката, но скоро щеше да се получи.
— Здрасти, гуру Тони.
— О, Ръсти. Почваме ли?
Той кимна. Застана с раздалечени стъпала и ръце покрай тялото. Дланите му бяха обърнати напред, а пръстите сочеха към земята. Това беше една от началните позиции в „силат“. За разлика от повечето традиционни японски стилове, индонезийската бойна техника използваше само няколко специални термина, един от които беше „джага“ — „внимание“.
— Джага! — погледна го Тони незабавно, заела огледална на неговата позиция. Нейната гуру беше абсолютно права — преподаването се беше оказало от полза и за самата нея. Беше премислила отново всичко, беше си изяснила много неща и беше организирала в стройна система познанията си, за да ги предаде по възможно най-достъпен начин. Ето например церемониалният поклон, който досега беше изпълнявала автоматично, просто по навик, като едно плавно и продължително движение, сега трябваше да бъде разчленен на основните си съставки, всяка от които беше наситена със смисъл.
— Представям се пред моя Създател… — И в същото време изнасят левия крак малко преди десния, с леко свити колене и ръце вляво, с дланите надолу — лява върху дясна.
— Представям се с овладяното от мен изкуство, за да дам най-доброто от себе си… — Ръцете се издигаха със събрани, обърнати нагоре длани, наподобяващи разтворена книга. След това дясната се свиваше в юмрук, а лявата я обгръщаше и двете заедно се прибираха към гърдите.
— Моля Създателя да ми разкрие невидимото за очите… — Отново „разтворена книга“ и длани, които закриват очите.
— … да го отпечата върху сърцето ми… — Длани, притиснати една към друга като в класическата молитва „намасте“ и издигнати към сърцето.
— … до самия край.
Последно движение, повтарящо второто — с длани долу, вляво.
— А сега, покажи ми първата „джуру“ — кимна Тони.
Ръсти започна да изпълнява движенията стриктно, съсредоточено.
Това бяха най-простите хватки, но те бяха в основата на всичко. Овладееш ли тях, тънкостите на следващите не биха били сериозна пречка. Също както в живота.
Четвъртък, 30.09.2010, 12:30
Куонтико
Селки си взе кола, пиле в сладко-кисел сос и ориз от китайското ресторантче, където „мишената“ имаше навик да обядва. Денят беше топъл, подухваше лек ветрец и тя реши да седне отвън на една от масичките. Беше облечена в широка сива тениска и черни шорти. Този път се беше дегизирала като брюнетка, с бейзболна шапка и тъмни очила — съвсем ново превъплъщение.
Ето го и него — върти педалите на триколката, задъхан и зачервен от обедното слънце.