Мъжът взе неохотно личната карта на Джей, провери я на скенера и сви рамене.
— Разбира се, ще съдействаме на правителството с каквото можем. Денис, ако обичаш, донеси книжата.
Гридли остана малко изненадан от себе си. Жалко, че не проявяваше същата настъпателност, когато питаше за свободна маса в някой свестен ресторант.
След малко, видял каквото му трябваше, Гридли излезе от магазина и се отправи към вайпъра си. Този беше нов-новеничък, копие на предишния, изпотрошен по време на гонитбата.
Беше извадил разпечатка от списъците с продажбите. Фирмата функционираше от петнайсет години и продажбите й бяха хиляди, но през последните десет години бяха продадени само стотина бастунчета от точно този модел. Е, поне вече разполагаха с нещо конкретно. Беше все едно да търсиш игла в купа сено, но все пак беше по-добре от нищо.
24
Петък, 01.10.2010, 23:14
Лас Вегас
Григори Змията беше спечелил триста долара в чипове на масите за блек джак в казиното и празнуваше — напил се беше като казак и си търсеше жена за през нощта. Пиенето за играчите в казиното беше безплатно, докато залагаха, виж, курвата щеше да му прибере по-голямата част от печалбата, а в замяна можеше и да му лепне нещо, но на този етап му беше все едно.
Ружьо, застанал край един от игралните автомати, хвърляше на партньора си по едно око, но честно казано, му беше повече от безразлично какво ще сполети Григори. Всеки получава каквото си търси. Змията не беше малко дете, да внимава. В някои райони на Африка и Югоизточна Азия например девет от десет проститутки бяха заразени. Не му се вярваше в Америка да е много по-различно. А Змията, глупакът му с глупак, се хвалеше, че никога не използвал презерватив. И както я караше през просото, един ден нямаше да му се размине. Жалко само за жена му — този скапаняк щеше да вкара в гроба и нея.
Ружьо не беше запален играч и стоеше отстрани с отегчена физиономия на безстрастен наблюдател. Тези хора… те дори не се забавляваха, по-скоро бяха като някакви зомбита — неестествено погълнати от онова, което вършеха. Печелеха, залагаха, губеха, пак залагаха — автоматично, като насън… Мъчително беше дори да ги гледаш. Самият той имаше чувството, че изпада в някакво вцепенение от монотонния шум и всеобщото суетене.
Започваше да се пита какво изобщо търси тук, кое го бе накарало да тръгне с Григори. Ружьо беше съвсем друг тип човек — обичаше да контролира нещата, а тук всичко беше някак… извън твоята власт. Струваше му се твърде глупаво. Пък и… не виждаше в това нищо вълнуващо. А какво намираха в това всички останали — за него беше пълна загадка. Тази вечер му се искаше да се отпусне, да се позабавлява, но явно не беше избрал най-подходящото място. Тук всички бяха по-скоро напрегнати, като изпаднали в някакъв транс. Почувства се скапан, а още нямаше дори полунощ. Предстояха му още няколко часа в потискащата компания на Григори Змията, който след малко щеше да започне да се хвали наляво и надясно с военните си подвизи, както обикновено. До гуша му беше дошло.
Времената, когато самият Ружьо можеше да купонясва цяла нощ и да е на крак цял ден, бяха останали в миналото му. Но истината беше, че изобщо не съжаляваше за тях.
Американецът Уинтърс се приближи до него. Беше облечен в джинси и черна тениска. Носеше си пиенето в ръка и си личеше, че се чувства като риба във вода. Отпи от чашата си и се понамръщи.
— Пфу! Същинска пикня.
Но и това не успя да помрачи настроението му.
— Как е, братле? Забавляваш ли се? Ето ти го Дисниленд за брадати момчета.
Ружьо погледна часовника си.
— Какво става? На нашия приятел май му провървя?
— Да… Григори си има система. След малко обаче възнамерява да спре и да си потърси компания за през нощта.
Уинтърс се засмя.
— Система? Вятър! Нали ако разберат, че имаш система, която печели, и достатъчно пари, ще станеш почетен гост на казиното — ще поемат издръжката ти, ще ти предложат стая с всички екстри… докато им снасяш. Защото в края на краищата казиното печели, братле — помни ми думата. Израснал съм по такива места — минавал съм прав под игралните маси, така че можеш да ми вярваш. Можеш, разбира се, да шмекеруваш известно време, но тежко ти и горко, ако те пипнат. Пък и… за това се иска повече ум, отколкото нашият скъп приятел Григори има в наличност.