Мъже като него свършваха в затвора или — направени на решето. Бяха си заслужили напълно едното или другото, така че съдбата им не изненадваше никого.
Заслужаваше ли си изобщо да се безпокои?
Знае ли човек. Всичко се случва. Срещат се и престарели мафиотски босове на инвалидни колички. Нали искаше да отвори нова страница и да започне на чисто?
Така че… да се озърта и да пази гърба си не се вписваше в плановете й.
Селки въздъхна. Не разполагаше с много време за мислене.
Неделя, 03.10.2010, 13:28
Вашингтон
Тайрън стоеше пред входната врата на Бела и пристъпваше от крак на крак.
После си пое дълбоко дъх и натисна звънеца. Вчерашният ден беше преминал чудесно — Бела се беше представила доста добре. Във всяко отношение. А най-важното — беше го докоснала два-три пъти съвсем случайно, но лицето му още пламтеше само при спомена за този допир.
Бела отвори вратата. Този път беше облечена с анцуг, а косата й беше вдигната нагоре. Миришеше на свежо и чисто.
— Здрасти, Тай! Тъкмо излизам от банята. Съжалявам, че съм в такъв вид…
— Какво му е на вида ти? Чудесен е. — Стори му се, че гласът му прозвуча някак напрегнато.
Самата мисъл — Бела, излизаща от ваната — го караше да настръхва. Стегни се, момче, какво ти става? Само не си гълтай езика…
— Заповядай, влез.
Седнаха зад компютъра, допрели колене, и веднага се хванаха за работа.
— Днес ще използваме моята виртуална програма. Искаш ли да се повозим на мотор?
— Иска ли питане?!
— Добре тогава. Ето как функционира програмата.
Неделя, 03.10.2010, 21:45
Грозни
Плеханов включи виртуалната програма и изведнъж се сети, че още не беше унищожил синия корвет от предишния сценарий. Автомобилът беше паркиран в една отбивка. Поклати глава — това беше пропуск. Помисли малко и реши да го използва за последно — отиваше по работа в Швейцария и не искаше да губи време. Но при завръщането си щеше да се отърве от него. Това щеше да бъде първата му работа.
Неделя, 03.10.2010, 13:50
Вашингтон
Пришпорил своя „Харли Дейвидсън“ по шосето, което прекосяваше Швейцарските Алпи, Тайрън подхвърли през рамо, като се опитваше да надвика воя на вятъра.
— Разбираш ли сега как функционира програмата?
— Моят компютър преобразува техните сценарии в съответстващи визуални представи. Например оня камион в друг вид сценарий би бил кораб или някакъв шлеп…
— Конкретният образ е само условен.
— Но как по-точно става така? — извика на свой ред Бела.
Тайрън хвърли поглед назад.
Насрещният вятър разпиляваше косите на Бела като златист плащ — прекрасна гледка.
— Много лесно! Ако сценариите ни са съвсем различни, моята програма просто ги наслагва върху неговата, като някои основни характеристики остават същите, а всичко останало се трансформира. Ако програмите ни са сходни, моята чисто и просто приема неговия конкретен образ. Винаги можеш да избереш една или друга програма, а конкретните образи, например този камион, се явяват носители на определена информация — в този случай доста голяма по обем, затова се и движи толкова бавно.
— Мисля, че започвам да схващам.
Тайрън увеличи скоростта и моторът профуча покрай тромаво движещия се камион само секунди преди в другото платно да се зададе един автомобил.
— Уау! — затаи дъх Бела.
— Само се дръж здраво — засмя се Тайрън.
— Значи използваш готов сценарий?
— В този случай, да. Но съм направил някои промени…
— Нима си могъл?
— Разбира се. Мога дори да създам своя собствена програма, от начало до край, но предпочитам да си избера някоя готова и да си я дооформя по мой вкус.
— Колко интересно… Ще ми покажеш ли как става всичко това?
— С удоволствие. Не е толкова сложно.
— Страхотно!
В този миг Тайрън си спомни разговора с баща си. „Предложи им нещо, което противникът ти не може…“
Ако условно приемем Менгемето за „противник“, баща му беше напълно прав. В едно отношение Ле Мот не можеше да се мери с него и Тайрън щеше да се възползва от това. А Бела беше в състояние да оцени предимството му и ако е рекъл Господ, може би беше на път да я спечели!