Щеше да се спре на най-незабележимия стандартен модел — син неон на две години.
Кажи-речи всяка втора кола по виртуалните пътища изглеждаше така — беше кола, която лесно можеш да зарежеш, идеална за новаци и такива, които не държаха на нещо специално. Докато вайпърът беше съвсем друго нещо — стилна кола от висока класа, която не можеше да остане незабелязана.
Е, сега вече спокойно можеше да се включи в преследването.
Оказа се, че посочените от Гридли координати бяха на един крайпътен автосервиз и бензиностанция.
Гридли остави колата на паркинга и излезе навън, като се оглеждаше. Почти веднага забеляза мотора на Тайрън, паркиран недалеч, и младия си приятел в компанията на едно много хубаво момиче. Самият Тайрън още не го беше видял.
Сценарият беше наистина реалистичен — спрелите камиони бяха покрити с прах, а хладният есенен въздух беше пропит с миризмата на бензин.
Гридли се приближи към двамата тийнейджъри.
— Здрасти, Тай.
— О, Джей Джи! Запознай се с… Беладона.
— Приятно ми е. Нали с вас разговаряхме по телефона? Радвам се да ви видя. В действителност ли изглеждате така?
— Дори още по-красива — смело отвърна Тайрън и изведнъж заби поглед в носовете на обувките си.
Гридли се усмихна разбиращо. Добре че приятелят му беше доста мургав, иначе щеше да е почервенял като домат.
Момчето вдигна глава и погледна към ресторанта, пред който беше паркиран синият корвет.
— Ето колата. Шофьорът е вътре, в ресторанта.
— Благодаря ти, че ме повика, Тай. Провери ли вече табелата на колата?
— Фалшив регистрационен номер.
— Така се и очакваше.
Тайрън се обърна към момичето, което ги слушаше с интерес, и обясни:
— Много често се постъпва така — за по-голяма анонимност. Вкарваш фалшиви данни — име, адрес, самоличност, регистрационен номер на колата… Затова едно от най-важните правила във виртуалния свят е…
— … не вярвай на всичко, което виждаш — довърши вместо него момичето и се усмихна. — Аз може и да съм новачка, Тай, но съм чувала едно-друго…
Тайрън отново заби поглед надолу и замълча притеснено.
Гридли поклати глава. Хлапето беше хлътнало до ушите. А и момичето си го биваше.
— Е, има ли още нещо интересно? — побърза той да смени темата.
— Кара бързо, много уверено, почти винаги успява да хване зелената вълна.
— Значи е… вътрешен човек.
— Без съмнение.
— В смисъл? — вдигна вежди момичето.
— Експерт по компютрите, свикнал с подобни сценарии, най-вероятно програмист или нещо подобно.
— А все пак мога ли да попитам защо го следите?
— Ще ти отговоря, но не точно сега. Информацията е доста… поверителна.
— Значи е нещо сериозно.
— И още как. Засега мога само да ти кажа, че този тип е опасен… с него шега не бива. — И Гридли се обърна към Тайрън: — Смяташ ли, че ви е забелязал?
— Когато го задминахме, със сигурност. Ако пак ни види, ще се сети.
— В такъв случай, ако искате да участвате в преследването, ви предлагам да оставите мотора тук, на паркинга, и да дойдете при мен в колата. Да видим дали този път ще успее да ни се измъкне.
Тай и момичето се съгласиха на драго сърце. Двамата седнаха един до друг в колата.
Гридли се усмихваше вътрешно, като ги гледаше. На тази възраст да седиш на задната седалка до красиво момиче си беше вълнуващо преживяване. Пък и… не само на тази възраст.
Едва бяха седнали в колата, когато Тай възкликна развълнувано:
— Ето го! Излиза!
И действително, излезлият от ресторанта мъж се запъти към корвета. Сърцето на Гридли лудо заби! Той беше!
Вече нямаше никакво съмнение. Досега му се струваше, че е обикновено съвпадение — не беше очаквал подобна дързост или… неблагоразумие от страна на изпечен хакер — да продължи със синия корвет, който вече е бил забелязан веднъж. Може би разчиташе прекалено на високата си класа и на собствената си недосегаемост и точно това щеше да се окаже слабото му място!
— Той ли е? — попита Бела със затаен дъх.
— Самият той.
— Страхотно!
— Пипнах ли те, приятелче? — промърмори Гридли и включи микрофона за свръзка.