Докато събличаше черната копринена пижама, Бриджит я изгледа с огромните си, невинни сини очи и попита:
— И мен ли ще убиеш?
Малката сладурана не беше толкова наивна, колкото изглеждаше.
— Не, защо? Само изпълнявай каквото ти наредя. Свършвам с Геналони и си тръгвам.
— Той винаги идва с бодигардовете си. Чакат го отвън.
— Колко са?
— Двама.
Опитва се да й сътрудничи и в същото време я лъже. Защото Геналони обикновено се движи с четирима бодигардове, без да броим шофьора. Двама отпред и двама отзад. Сладката Бриджит гледа да подаде малко информация с надеждата да отърве кожата.
— Не изглеждаш особено разстроена от факта, че на гаджето ти лошо му се пише?
Блондинката сви рамене.
— Той е от мафията — значи си е сложил главата в торбата и знае, че това все ще му се случи един ден. Но и на мен не ми е лесно. Не че се оплаквам — веднага ще завъртя главата на друг някой мангизлия. Знам си цената. Геналони винаги е оставал доволен. И не само той…
Селки се подсмихна. Това момиченце не си падаше по излишни сантименталности. Знаеше какво иска и как да го получи. И главното — не се самозалъгваше.
— Не те ли притеснява… че неговите хора могат да ти потърсят сметка? Да решат, че ти си го предала и вината за смъртта му е твоя?
— Защо? Ще им кажа самата истина. Че си ми завряла пистолет в лицето и си ме заплашила…
— Предполагам, ще им кажеш и как съм изглеждала?
Вероятно Бриджит долови нещо в тона й, защото се поколеба за миг, преди да отговори.
— Да… ще им кажа. Но предполагам, че си го предвидила и не те притеснява особено. В смисъл че… си се дегизирала, нещо такова.
— А ако те попитат за това?
— Предполагам, че… ще заобиколя въпроса.
— Интересно. И как по-точно ще стане това?
— Много просто. Ако ме попитат: „Мислиш ли, че може би е била дегизирана?“, съвсем честно ще им отговоря „Не, не мисля“, защото наистина не мисля, а го знам със сигурност.
— Остава да разберем защо ще го направиш? За да ми направиш услуга?
— Нямам сметка да те издавам, защото ще разбереш, че съм била аз, и ще се върнеш да ме довършиш.
Тук логиката й издишаше, но Селки не пожела да го коментира. Защото ако Бриджит я издадеше на хората на Геналони, Селки просто нямаше да има възможност да си разчисти сметките с нея. По понятни причини.
Можеше ли да разчита на Бриджит? Засега нямаше друг избор. Пък и не се съмняваше, че тя е способна да изнесе истинско представление, дори и при тези обстоятелства.
Бриджит довършваше тоалета си — закопча прозрачната си блузка, изпъна копринените си чорапи, а Селки я наблюдаваше, заинтригувана от невъзмутимото й поведение, от пълната липса на емоции.
Бриджит улови погледа й, но го изтълкува доста превратно:
— По жени ли си падаш? Ако искаш, можем да се позабавляваме, докато чакаме.
— Не, благодаря — вежливо отклони предложението Селки. — Не смесвам работата с… удоволствието.
„Какво момиче“, помисли си удивено. „Такава не би подала ръка на удавник, ако не е сигурна, че ще й бъде платено за услугата.“ Имаше логика в това, не можеше да отрече. И все пак… Бриджит се отличаваше със забележителна последователност, беше в съвършена хармония със себе си. Истинска находка. Не можеше да не се възхити на хладнокръвието й.
Успехът на Селки до голяма степен зависеше и от поведението на Бриджит в първите минути на срещата с Геналони. Защото изстрелът от малкото пистолетче тип Джеймс Бонд беше смъртоносен само ако куршумът засегнеше централната нервна система. Следователно трябваше да бъде даден от достатъчно близко разстояние, а Бриджит да бъде така добра (по-скоро така благоразумна) да отвлече междувременно вниманието на Геналони и да приспи бдителността му. Можеше да се справи, стига да пожелаеше.
Защото убийството трябваше да бъде извършено съвършено безшумно — докато бодигардовете висят отпред в колите нищо неподозиращи.
За тази цел Бриджит трябваше както обикновено да прикотка Геналони. И да затвори вратата след него. Селки щеше да се погрижи за останалото.
Сряда, 06.10.2010, 18:00
Куонтико
Събранието, насрочено за пет часа, започна с цял час по-късно. Присъстващите бяха в камерен състав — Майкълс, Тони, Джей, полковник Хауард и новият компютърен специалист от ФБР — Ричардсън, който обаче нямаше да има възможност да остане до края. Информацията, която щяха да обсъждат, беше „абсолютно поверителна“.