— Не, всичко е наред — отвърна Реджина. — В известен смисъл е терапевтично. Да говоря за това, да го изхвърля от себе си. Нали знаете?
— Може би. Така мисля.
Сега исках да тръгнем в различна посока.
— Така — започнах. — Дали Тина някога ви е говорила за някой от мъжете, с които е излизала?
— Не, тя знаеше моето отношение към начина ѝ на живот — каза Реджина. — Освен това, какво бих могла да ѝ кажа? Срещнах съпруга си в блус клуб в южната част на Чикаго. Бях само на двайсет.
— Знаете ли дали си е уреждала срещи по интернет, такива неща?
— Предполагам, че да, но не знам нищо за това. Полицаите ме питаха същото и аз казах, че Тина не ми е разказвала подробности от живота си.
Знаех за арестите и лечението, защото ѝ трябваха пари. Но това беше всичко. Единственото, което винаги съм ѝ казвала, бе, че искам да се върне вкъщи и да е близо до нас. Казвах ѝ го всеки път, когато говорехме.
Кимнах. Записах си го.
— А сега е прекалено късно — добави тя.
Пак заплака и аз си записах и последните ѝ думи.
Трябваше да сложа край на интервюто и да не я притискам повече. Но знаех, че след като отново говори с Матсън, той ще ѝ каже да стои далече от мен. Изборът беше сега или никога и трябваше да действам.
— Били ли сте в апартамента ѝ? — попитах.
— Не още — каза тя. — Полицаите ми казаха, че все още е запечатан, защото е местопрестъпление.
Надявах се лично да поогледам дома на Тина отвътре.
— Казаха ли ви кога ще можете да влезете и да ѝ приберете вещите?
— Според тях вероятно към края на седмицата.
— Къде точно живееше тя?
— Знаете ли къде някога се намираше "Тауър Рекърдс"?
— Да, срещу книжарницата.
Живееше точно отгоре. Апартаменти "Сънсет Плейс".
Реджина извади от кутията чисти салфетки и попи очите си. После каза:
— Хубаво място.
Кимнах.
— Тя беше красива и мила — каза Реджина. — Защо му е трябвало на някой да я убива?
Зарови лицето си в длани и захлипа в салфетките. Просто я гледах. Бе задала въпрос, който само една майка може да зададе и само убиецът да му отговори. Но беше хубава реплика и аз я запомних, за да си я запиша по-късно. Известно време само кимах със съчувствие.
6
Върнах се в редакцията по обяд. Всички бяха в кутийките си и ядяха сандвичи от деликатесния магазин на Арт. През повечето дни поръчвахме храна, но никой не се бе сетил да ми прати съобщение за моята поръчка.
Обаче нямаше проблем, защото в този момент не се нуждаех от храна.
Хранех се от инерцията на разследването. Бях в онзи ранен етап, когато знаех, че разполагам с нещо, но без да съм сигурен какво и как трябва да продължа. Като начало отворих един уърдовски файл на лаптопа си и започнах да въвеждам в него ръкописните записки от разговора с Реджина Портреро. Бях на средата, когато осъзнах какъв ми е проблемът.
Следващата стъпка беше да се свържа пак с Лиса Хил и да ѝ задам още въпроси за Тина и нейния преследвач, но Лиса не просто ме смяташе за боклук, но и за заподозрян в убийството на нейната приятелка.
Спрях да преписвам записките и проверих в телефона си дали Хил вече ме е блокирала в Туитър. Не беше, но предполагах, че това е просто недоглеждане от нейна страна и че ще го направи съвсем скоро, когато провери последователите си и си спомни за заблудата, в която я бях вкарал.
През следващия половин час внимателно съставях директно съобщение до нея, с което се надявах да получа втори шанс.
Лиса, извинявам се. Трябваше да бъда откровен с теб. Но ченгетата грешат за мен и те също го знаят. Просто не искат да говориш с репортер. Ще е неловко, ако стигна до истинския заподозрян преди тях. Харесвах много Тина. Щеше ми се да бе поискала да се срещнем пак. Но това е всичко, няма нищо повече.
Ще открия кой я е преследвал и може би и наранил. Нуждая се от твоята помощ. Моля те, обади ми се, за да ти обясня и да ти кажа какво знам, което ченгетата не знаят. Благодаря.
Написах телефонния си номер в края на съобщението и го пратих, като се надявах на най-доброто, но знаех, че не е много вероятно и че не мога просто да чакам Лиса Хил да си промени мнението за мен. След това проверих сайта на съдебните лекари, където бях поискал информация за атланто-окципиталната дислокация. И точно тогава късметът ми и разследването драматично се промениха. Чакаха ме пет съобщения.
Първото беше пратено в 7 часа сутринта местно време, но 10 сутринта според часовия пояс на Флорида, откъдето идваше, а по-точно от Службата по съдебна медицина на окръг Броуърд. Патолог на име Франк Гарсия цитираше случай на АОД от миналата година, който бил определен като убийство.