Не бе задължително тази връзка да означава нещо — милиони хора правеха същото като тези две млади жени. Не беше необичайно и на този етап изглеждаше като съвпадение.
Прегледах коментарите в мемориалната книга в интернет и открих, че е пълна със сърцераздирателни, но банални послания за любов и загуба, много от които написани директно до Шарлот, сякаш тя би ги прочела от отвъдното.
След като добавих това, което знаех за живота и кончината на Шарлот Тагарт, във файла си, преминах към случая в Далас, онзи, в който смъртта на Джейми Флин бе определена като подозрителна, защото нямаше обяснение защо е излязла от пътя и се е забила в дърво.
Този път намерих кратка статия по темата във "Форт Уърт Стар Телеграм". Джейми Флин бе от видно семейство, което управляваше бизнес за ботуши и седла във Форт Уърт. Бе работила като асистент в Южния методистки университет в Далас и бе подготвяла докторска дисертация по психология. Бе живяла в ранчо за отглеждане на коне във Форт Уърт, собственост на родителите ѝ, и бе пътувала всеки ден до работа, защото бе обичала да е близо до конете. Житейската ѝ цел била да открие своя терапевтична практика, включваща ездата като вид лечение.
Статията продължаваше с интервю с бащата на Флин, който споделяше с тъга, че дъщеря му се е борила с депресия и алкохолизъм, преди да се вземе в ръце и да се върне в университета. Изглеждаше горд от факта, че не се е поддала пак на пороците и че токсикологичните изследвания при аутопсията ѝ са били чисти.
В статията също така се цитираше и разследващ на пътнотранспортни произшествия от полицията в Далас. Тод Уитни казваше, че няма да приключи случая, докато не бъде убеден, че смъртта на Джейми Флин е нещастен случай.
"Млада здрава жена с пълен живот не излиза просто ей така от пътя в канавката, където си чупи врата — казваше той. — Може да е просто нещастен случай. Може да е видяла елен или нещо друго и да е трепнала.
Но няма спирачен път и животински следи. Ще ми се да можех да кажа на родителите ѝ, че знам отговора, но не е така. Все още не".
Забелязах, че в статията не се казва дали е възможно Джейми Флин да е излязла от пътя нарочно в опит да маскира опит за самоубийство като катастрофа. Това не беше необичайно. Но и да имаше такава хипотеза, тя не бе обсъждана публично. Самоубийствата имат такава стигма, че повечето вестници ги избягват като чума. За това се пише само ако става въпрос за известни личности, сложили край на живота си.
За момент оставих Джейми Флин. Исках да запазя инерцията си. Бях сигурен, че съм близо до нещо, и не исках да се разсейвам.
7
Последният случай, който разгледах, беше първият, споменат във форума на съдебните медици. Към него имаше и кратка история по делото.
Смъртта на трийсет и две годишната Малори Пейте във Форт Лодърдейл, Флорида, беше неразкрита и се разглеждаше като убийство, защото, също като в случая в Далас, имаше несъответствия в обяснението на предполагаемата катастрофа, отнела живота ѝ. Нивата на хистамини в някои от раните по тялото ѝ предполагаха, че са били получени посмъртно и че инцидентът е бил инсцениран. След като приключих с публикацията, открих, че няма съобщение за погребението, нито статии за случая.
Повторно търсене стигна до фейсбук страница, която бе достъпна за всички и бе превърната в мемориал на Йейтс. Имаше десетки съобщения от приятели и роднини, оставени през шестнайсетте месеца след смъртта ѝ.
Прегледах ги набързо, като събирах парчета от историята на мъртвата жена и новини за разследването.
Разбрах, че Малори е израснала във Форт Лодърдейл, учила е в католически училища и е работила в семейната фирма за яхти под наем, която се намираше на марина на име Бахия Map. Очевидно не бе учила в колеж след гимназията и също като Джейми Флин във Форт Уърт бе живяла сама в жилище, собственост на баща ѝ. Майка ѝ бе починала.
Няколко от публикациите във Фейсбук изказваха съболезнования на баща ѝ за загубата на съпруга и дъщеря в рамките на две години.
Но съобщение, публикувано три седмици след смъртта на Малори, привлече вниманието ми и ме накара да замръзна, докато небрежно разглеждах страницата. Някой си Ед Йейгърс бе пуснал съчувствено съобщение, в което наричаше Малори своя трета братовчедка и скърбеше, че си е отишла толкова скоро след като са започнали да се опознават.
Пишеше: "Точно започвах да те опознавам и ми се ще да бяхме имали повече време. Дълбоко натъжен съм, че в един и същ месец намерих роднина и след това я загубих".