— Разбира се — каза тя. — Ще ви помогна с всичко, което мога, защото нещо наистина не е наред. Знам, че там се е случило нещо.
— В некролога, публикуван в Бъркли, се казва, че има живо семейство и няколко далечни роднини, които е открила през последната година.
Знаете ли какво означава това, онази част за далечните роднини?
— Да, направи си ДНК проба. И двете си направихме, но тя бе много ентусиазирана и издирваше роднини от Ирландия и Швеция.
— И двете сте го направили. Коя фирма използвахте?
— Казва се ГТ23. Не е толкова известна като големите, но е по-евтина.
Ето това беше. Четири от четири. Четири смъртни случая с АОД, четири жертви, които бяха изпратили ДНК проби на ГТ23. Трябваше да има някаква връзка.
Зададох на Кинси Ръсел още няколко въпроса, но не чух отговорите ѝ.
Вече се движех напред. Набирах инерция. Исках да затворя телефона и да се захвана за работа. Накрая ѝ благодарих за помощта, казах ѝ, че ще поддържаме връзка, и прекъснах връзката.
След като оставих слушалката, вдигнах поглед и видях Майрън Левин да ме наблюдава над ниската стена на моята работна станция. Държеше чаша за кафе с логото на "Навременно предупреждение". В буквите бе преплетена червена светкавица. Точно в момента усещах силата на тази светкавица.
— Чу ли всичко?
— Част. Имаш ли нещо?
— Да, имам нещо голямо. Така си мисля.
— Да отидем в заседателната зала.
Посочи с чашата към помещението.
— Не още — казах. — Трябва да проведа още няколко телефонни разговора, може би да отида да се видя с някого, чак тогава ще съм готов да говоря. Ще ти хареса.
— Добре — отвърна Майрън. — Кажи ми, когато си готов.
8
Събрах всичко, което успях да намеря, за ГТ23 и се потопих в бизнеса с анализи на ДНК.
Най-много информация имаше в профил на компанията от 2019, публикуван в списание "Станфорд", когато ГТ23 бе навършила две години и току-що бе станала публична, събитие, направило петимата ѝ основатели изключително богати. Тя бе издънка на по-стара фирма на име "Генотип 23", създадена две десетилетия по-рано от група преподаватели по химия от университета "Станфорд". Те бяха събрали пари, за да отворят сигурна лаборатория, обслужваща правораздавателните институции, които нямаха ресурси да поддържат свои собствени лаборатории за криминологични ДНК анализи при разследване на престъпления. Първата компания отначало постигнала успех и се разраснала, в нея работели петдесет лицензирани от съда специалисти, които свидетелствали в наказателни дела из всички западни американски щати. Но ДНК се превърнала в панацея. Тя започнала да се използва по цял свят за разкриване на стари и нови престъпления, както и за оневиняване на неправилно обвинени и осъдени. Колкото повече полицейските управления и правораздавателни институции напредвали технологично и откривали свои собствени криминологични ДНК лаборатории или започвали да финансират съвместни регионални изследователски центрове, толкова повече бизнесът и приходите на "Генотип 23" намалявали и на фирмата се наложило да уволнява служители.
С упадъка на компанията изгряла нова ера в полето на ДНК изследванията, която настъпила със завършването на проекта за човешкия геном. Милиони хора започнали да изследват произхода и здравето си.
Основателите се приспособили и създали ГТ23, евтина фирма за анализ на ДНК. Но в ниската цена имало уловка. Докато големите първопроходци в това поле искали от клиентите си доброволно и анонимно да предадат своето ДНК за научни изследвания, ГТ23 не предлагали избор. Ниската цена трябвало да се компенсира чрез предаването на събраните проби и данни — пак анонимно — на изследователски институции и биотехнологични фирми, готови да платят за тях.
Това не минало без противоречия, но целият бранш бил затънал в тревоги относно сигурността и анонимността. Основателите на ГТ23 посрещнали въпросите с елементарното обяснение, че като им дават своята ДНК, клиентите всъщност доброволно я предоставят за изследване, и излезли на пазара. И пазарът реагирал. До такава степен, че малко повече от година по-късно основателите решили да направят компанията си публична. Петимата заедно ударили звънеца на Нюйоркската фондова борса, когато започнала търговията с дяловете им, по ирония на съдбата, а вероятно и случайно — на ниво 23 долара за акция. И станали богати за една нощ.
След това попаднах на по-скорошна статия в "Американска наука", чието заглавие беше "Кой купува ДНК от ГТ23?" Тя бе допълнение към по-голяма разработка за опасенията относно етиката и личната неприкосновеност в свободно движещия се свят на ДНК анализа. Авторът бе намерил източник вътре в ГТ23 и бе получил списък с университети и биотехнологични изследователски институции, които купували данни за ДНК от компанията. Сред тях бяха лаборатории от университета Кеймбридж в Англия, биолог от Масачузетския технологичен институт, до малка изследователска лаборатория в Ървайн, Калифорния. В статията се казваше, че ДНК от участници в ГТ23 — компанията не използваше думата "клиенти" — се използвала за изследвания за отношението на генетиката към множество болести и състояния, сред които алкохолизъм, затлъстяване, безсъние, Паркинсон, астма и много други.