Започнах да се чудя дали моята статия за Артър Хатауей не се е натъкнала на полицейско разследване на измамника и дали Матсън и Сакаи не се канят да ме помолят да задържа публикацията. Но веднага отхвърлих тази възможност. Ако случаят беше такъв, щяха да дойдат в офиса, не в дома ми. И вероятно всичко щеше да започне с телефонно обаждане, не с лично появяване.
— От кой отдел сте? — попитах, докато пресичахме вътрешния двор към апартамент 7 от другата страна на басейна.
— Работим в центъра — каза Матсън, който се правеше на загадъчен, а партньорът му мълчеше.
— Имах предвид, какви престъпления разследвате? — казах.
— Отдел "Грабежи и убийства" — отвърна Матсън.
Не пишех точно за лосанджелиската полиция, но в миналото го бях правил. Знаех, че елитните отдели се намираха в центъра, а ОГУ, както го наричаха, бе най-елитният сред елитните.
— Тогава за какво става въпрос? — попитах. — Грабеж или убийство?
— Нека влезем вътре и тогава ще поговорим — каза Матсън.
Стигнах до вратата на дома ми. Фактът, че Матсън не отговори, ме навеждаше на мисълта, че става въпрос за убийство. Ключовете бяха в ръката ми. Преди да отключа вратата, се обърнах и изгледах двамата мъже, застанали зад мен.
— Брат ми беше детектив от отдел "Убийства" — казах.
— Така ли? — отвърна Матсън.
— Лосанджелиската полиция? — попита Сакаи, това бяха първите му думи.
— Не — казах. — В Денвър.
— Браво на него — заяви Матсън. — Пенсионира ли се?
— Не точно — отвърнах. — Беше убит при изпълнение на служебния си дълг.
— Съжалявам да го чуя — каза Матсън.
Кимнах, обърнах се пак към вратата и я отключих. Не бях сигурен защо изстрелях това за брат ми. Не беше нещо, което обикновено споделях.
Хората, които познаваха книгите ми, го знаеха, но не го споменавах във всекидневни разговори. Беше се случило преди много време, сякаш в друг живот.
Отворих вратата и влязохме. Светнах лампата. Живеех в един от най-малките апартаменти в комплекса. Долният етаж беше с отворен план, всекидневната преливаше в малка трапезария, а до нея беше кухнята, отделена с плот с мивка. Покрай дясната стена имаше стълбище, водещо до таванско помещение, където беше спалнята ми. Там имаше баня, а на долния етаж под стълбите — само тоалетна. Общо 90 квадратни метра.
Жилището беше спретнато и подредено, но това бе така само защото имаше малко мебели и почти никакви лични елементи. Бях превърнал трапезарията в работно пространство. В единия край на масата имаше принтер. Всичко бе готово да започна работа по следващата си книга и стоеше така, откакто се бях нанесъл.
— Хубаво местенце. Отдавна ли сте тук? — попита Матсън.
— Около година и половина — казах. — Може ли да попитам какво е това…
— Защо не седнете на дивана.
Матсън посочи дивана, който бе поставен срещу плоския екран на стената над газовата камина, която никога не ползвах.
От другата страна на масичката имаше още два стола, но и те като дивана бяха протрити и износени, тъй като бяха прекарали десетилетия в предишните ми жилища. Упадъкът в благосъстоянието ми личеше по дома и начина ми на транспорт.
Матсън погледна двата стола, избра този с по-чист вид и седна. Сакаи беше стоик, остана прав.
— Е, Джак — каза Матсън. — Работим по едно убийство и името ви изскочи по време на разследването, затова сме тук. Ние…
— Кой е убит? — попитах.
— Жена на име Кристина Портреро. Познато ли ви е това име?
Прекарах го по всичките си мисловни вериги с висока скорост, но не получих резултат.
— Не, не мисля. Как името ми…
— През повечето време са я наричали Тина. Това помага ли?
Отново през всички вериги. Името изскочи. Произнасянето на цялото име от двама детективи от отдел "Убийства" ме беше разклатило и прогонило първоначалното разпознаване от главата ми.
— О, чакайте, да, познавах една Тина — Тина Портреро.
— Но току-що казахте, че името не ви е познато.
— Знам. Просто, нали разбирате, първоначално не направих никаква връзка. Но да, срещали сме се веднъж и това беше всичко.
Матсън не отговори. Обърна се и кимна към партньора си. Сакаи пристъпи напред и протегна телефона си към мен. На екрана имаше позьорска снимка на жена с тъмна коса и дори още по-тъмни очи. Имаше силен тен и изглеждаше на около трийсет и пет, но аз знаех, че по-скоро е близо до четирийсет и пет. Кимнах и казах: