Върнах се в съдебната зала и изгледах кръстосания разпит на Руис от страна на адвокатката, която според мен не постигна нищо и направи огромна грешка, като зададе въпрос, позволяващ на Руис да заяви, че ДНК, получена в болницата след отвличането и изнасилването, съвпада с тази на клиента ѝ. Това, разбира се, щеше и без това да излезе, или може би вече беше излязло по-рано чрез друг свидетел на обвинението, но не беше добър знак за защитата да споменава ключова улика срещу своя клиент.
След двайсетминутен разпит, който не постигна нищо за клиента ѝ, тя се отказа и детективът бе освободен от свидетелската банка.
Излязох от съдебната зала и седнах на пейка в коридора. Ако Руис имаше намерение да говори с мен, щеше да излезе. Но когато го направи, то беше само за да викне следващия свидетел, който чакаше в коридора на съседната пейка. Чух Руис да я нарича д-р Слоун и да ѝ казва, че е неин ред. Заведе я до вратата на съдебната зала и когато я отвори пред нея, се обърна към мен и кимна. Приех го като знак, че ще се върне.
След още десет минути Руис най-накрая излезе от съдебната зала и седна до мен на пейката.
— Трябва да съм вътре — каза той. — Прокурорът не познава случая като мен.
— Лекарката специалист по ДНК ли е? — попитах.
— Не, ръководи лечебен център за жертви на изнасилвания в болницата. Тя събра доказателствата. ДНК експертът е следващият.
— Колко време ще продължи делото?
— Ще приключим утре сутринта, след това е ред на защитата да изложи аргументите си, които не изглеждат много.
— Щом каузата е толкова изгубена, защо не се признае за виновен и не поиска сделка?
— Защото на хора като него не предлагаме сделки. Защо сте тук?
— Работя по едно разследване и то ме отведе до Ортън. Разбрахме за случая в Университета в Ървайн и се зачудих защо той е стигнал до задънена улица.
— Краткият отговор: нямаше съвпадение на ДНК. Жертвата го бе идентифицирала, имахме свидетелско потвърждение на проверими факти, но ДНК ни извади от играта. Прокурорът се отказа. Как Ортън е свързан с това, по което работите?
Разбирах какво прави Руис. Търгуваше. Би дал информация, ако получи такава. Но засега не ми бе казал нищо, което аз вече да не знаех.
— Разследвам убийството на една жена — казах. — Няма пряка връзка със случая с Ортън, но мисля, че нейната ДНК е минала през неговата лаборатория.
— В Университета в Ървайн? — попита Руис.
— Не, това е станало, след като е напуснал. Сегашната му лаборатория, "Ориндж Нано".
— Не виждам връзка.
— Моята жертва е убита от сексуален хищник. От това, което знам за Ортън, той е такъв.
— Не мога да твърдя това. Ние така и не го обвинихме в никакво престъпление.
— Но сте искали. Прокурорът се е отказал.
— И имаше основателна причина. ДНК действа и в двете посоки.
Обвинява и оневинява.
Извадих бележника си, за да си запиша тази реплика. Това подплаши Руис.
— Не можете да използвате думите ми. Не искам той да ме съди.
Нямаше обвинение. ДНК го оневини.
— Но имате и версията на жертвата.
— Няма значение. ДНК пробата срути всичко. Направи каузата незащитима. Не продължихме нататък. Край на историята. Това да не е…
За "Таймс" ли работите?
— Работя за уебсайт, който понякога си партнира с "Таймс". Колко изненадан бяхте, когато дойдоха резултатите и се оказа, че събраната ДНК не съвпада с тази на Уилям Ортън?
— Неофициално: много. Официално: без коментар.
Оставих бележника си на пейката, за да не го разглежда като заплаха, и попитах:
— Някакви хипотези за ДНК пробата и откъде е дошла?
— Не — отвърна Руис. — Знам само, че това съсипа разследването.
Нямаше значение колко правдиво звучеше жертвата. ДНК от друг мъж по тялото ѝ съсипа разследването.
— А вероятно ли е да е имало подправяне?
— Не виждам къде. Аз взех пробата от Ортън със съдебна заповед. Аз я предадох в лабораторията. Да не ме обвинявате в нещо?
— В никакъв случай. Просто питам. Имало е и втора проба, с която е сравнена тази на Ортън. Имаше ли някакво вътрешно разследване за това?
— Не, само повторихме теста и получихме същия резултат. Говорите за много чувствителна тема. Знаете ли какво биха направили адвокатите в тази съдебна зала с нещо подобно? Ще ни затрупат с обжалвания на всяка присъда, която някога е дошла от тази лаборатория.
Кимнах. Бяха се замислили над случилото се, но не много усърдно.
— Как жертвата прие това, когато ѝ казахте?
— Тя бе по-изненадана и от мен — каза Руис. — Настояваше и продължава да настоява, че не е имало друг мъж. Само Ортън.