Кенеди никога не губеше времето на президента с незначителни неща.
— И какво споделиха този път? — попита той.
Директорът на ЦРУ отвори червена папка с надпис ПОВЕРИТЕЛНО. Стана и се приближи до президента. Посочи му една черно-бяла фотография:
— Знаете ли кой е този?
Хейс се загледа във фотогрофията. На нея пълен мъж, облечен в костюм, бе заснет пред входа на някакъв хотел. Беше обкръжен от няколко души, включително и един много едър азиатец. Снимката бе направена отдалеч. Имаше нещо страшно познато в този човек, но президентът не можеше да се сети какво.
— Не — отвърна.
Това донякъде изненада Кенеди, но можеше да се очаква. Омар поддържаше много странни взаимоотношения с кралската фамилия. Тепърва й предстоеше да разбере дали отчуждението е доброволно, или е наредено от брат му, престолонаследника.
— Принц Омар, член на саудитската кралска фамилия, известен с разгулния си живот. Комарджия и женкар. Брат е на престолонаследника и преди петнайсет години водеше истинска битка за короната, но загуби. Много прям. За разлика от всичките си братовчеди, чичовци и племенници сам е спечелил богатството си.
— Това е нещо необичайно — призна президентът. Над петте хиляди членове на саудитската кралска фамилия бяха печално известни с прахосничеството си, а не със способността си да се издържат сами. — Как е спечелил парите си?
— Чрез банкови операции и сделки с недвижими имоти.
Хейс се вгледа в следващата фотография на принца.
— Защо тогава го недолюбват?
— Много е критичен към брат си по отношение на сътрудничеството със Запада и войната срещу тероризма.
Хейс кимна. Той отлично беше запознат с двуличието на саудитските аристократи. Те бяха образовани на Запад, отиваха да почиват на Запад, прекарваха колкото се може повече време на Запад, радваха се на плодовете на демократичните общества, а когато се върнеха у дома, хулеха същия този Запад и угаждаха на разни неоконсервативни молли и имами.
— Та защо реши да ме занимаеш с него?
— Предвид случилото се в Ню Йорк снощи мисля, че трябва да ви покажа нещо веднага. — Кенеди прехвърли още няколко фотографии, докато намери тази, която търсеше. — Миналата седмица яхтата на принц Омар е била на котва в Монте Карло. МИ 6 са го следили и са фотографирали един мъж, който е пристигнал с лодка на яхтата.
— Защо са го следили? — попита Джоунс.
— Не ми казаха, а и аз не ги питах. Но ще открия, ако ми се удаде възможност.
— Кой е този? — попита президентът и посочи снимката на красивия млад мъж, седнал на задната седалка на мощен скутер.
— Това се опитваме да разберем, сър. Англичаните са успели да направят запис на разговора на принца с непознатия.
Президентът си сложи очилата и се зачете в текста на записа:
ПЪРВИ ОБЕКТ: Ваше височество… съм готов да изпълня плана ви. Има… неща, които трябва да се свършат… нямаме право на грешка.
ПРИНЦ ОМАР: Колко близо…
ПЪРВИ ОБЕКТ: Близо.
ПРИНЦ ОМАР: Кога ще започнем?
ПЪРВИ ОБЕКТ: До седмица…
Кенеди прескочи няколко абзаца, които не бяха важни, и му подаде нужната страница.
ПЪРВИ ОБЕКТ: Има… което може… за мен като…
ПРИНЦ ОМАР: …свързано ли е… пари?
ПЪРВИ ОБЕКТ: …ги даваме… им се плаща… доволни.
ПРИНЦ ОМАР: Колко още ти трябват?
ПЪРВИ ОБЕКТ: не се разбира
ПРИНЦ ОМАР: Десет милиона. Ставаш прекалено алчен.
ПЪРВИ ОБЕКТ: не се разбира
ПРИНЦ ОМАР: Пет милиона.
ПЪРВИ ОБЕКТ: Принц Омар, кое… нещо… изпитали най-голямо удоволствие?
ПРИНЦ ОМАР: Да разрушим Израел.
ПЪРВИ ОБЕКТ: Точно така… Десет милиона… нищо за вас, а в замяна… самоунищожаването… ционистката държава.
Президентът Хейс бавно свали очилата си.
— Имаме ли оригиналния запис на този разговор? — проговори.
— Да, сър. Хората ни работят по него в момента, но се съмнявам, че ще успеят да научат нещо ново.
Президентът посочи една снимка:
— Кой е този човек?
— Още не знаем.
Търбс се наведе напред.
— Сър, натоварил съм най-добрите си хора в ЦБТ с тази задача. Очаквам да разкрием самоличността му до ден-два.
— Има и още едно нещо, господин президент. — Кенеди затвори папката. — Англичаните казват, че принцът и непознатият са се срещнали отново в Кан миналата събота. Очевидно са възникнали проблеми с подслушването — записана е малка част от разговора. Но поне потвърдиха едно.
— И какво е то?
— Англичаните казват, че този мъж заминал за Америка.
— Защо? — попита объркано Хейс. — Мисля, че в текста на разговора ясно подчертава, че целта им е Израел.
Кенеди поклати глава.