Тази част от плана беше изпълнена по-лесно, отколкото очакваше. С помощта само на подкупи той си беше осигурил достъп до мрежата за следене на пътното движение към Отдела за моторни превозни средства на Вашингтон. Във всеки един момент можеше само с няколко натискания на клавишите да получи картина от всяка една от над стоте камери, монтирани в Окръг Колумбия. Паролата за достъп му струваше само две хиляди долара. Отделът за МПС беше пълен с имигранти, повечето от които бяха дошли от страни от Третия свят, където беше обичайна практика да си допълваш заплатата с рушвети. Младият палестинец, с когото се свърза, подскочи от радост при възможността да спечели повечко пари и изобщо не попита защо непознат негов сънародник ще иска достъп до подобна информация.
Но дори и да беше направил предположения, нямаше да познае. Сега мишената на Дейвид беше много важна и ключова. Целта беше да се накарат Съединените щати да побеснеят от ярост и в същото време да се обедини Арабският свят. Натискът за мир в Близкия изток и за създаването на свободна и напълно автономна палестинска държава щеше да достигне кулминационната си точка. Една среща го делеше от постигането на тази заветна цел.
ГЛАВА 55
Рап вървеше след Търбс по стерилния, подобен на болничен коридор на Новата сграда на щабквартирата на Центъра за разузнаване „Джордж Буш“. ЦБТ скоро беше преместен от сравнително тесния шести етаж на старата сграда в подземните два етажа на южното крило на новия комплекс. Рязкото разрастване в работно пространство, персонал и бюджет се дължеше на факта, че Вашингтон вече гледаше сериозно на заплахата от тероризъм.
Рап приемаше промяната със смесени чувства. По-щедрото финансиране щеше да позволи закупуването на високотехнологично оборудване и обучение на новите служители, но също така беше съпроводено с по-засилен контрол, повече счетоводство и бюрократични процедури и в крайна сметка с повече бъркотия. Рап беше привърженик на концепцията за малките специализирани екипи, които да могат да реагират и да планират операциите си с минимум намеса в работата им. Затова, когато влезе в ЦБТ, той несъзнателно потръпна.
Търбс спря пред една врата и прокара магнитната си карта през електронното устройство. Рап отпусна възела на вратовръзката си и разкопча горното копче на ризата. Едва бяха влезли в Центъра, а аналитиците вече се тълпяха на опашка да говорят с Търбс. Някъде между тях Мич забеляза Маркъс Дюмонд и Оливия Борн. Дюмонд беше личният компютърен гений на ЦБТ, а Борн — главен аналитик за страните от района на Персийския залив. Официално тя нямаше нищо общо със Саудитска Арабия. Неофициално обаче следеше отблизо кралската фамилия, доколкото политиката позволяваше.
Когато доведоха тук Рап и го направиха специален помощник на ДЦР по борбата с тероризма, Кенеди го беше развела из Центъра. Най-отгоре в списъка с най-ценните кадри тя беше поставила Оливия Борн. Трийсет и девет годишна, родом от Западна Вирджиния, тя имаше диплома от колежа „Браун“ и магистърска степен от „Принстън“. Нямаше никакъв оперативен опит, но представляваше жива енциклопедия на ислямските радикални фундаменталисти, или ИРФ, които те трябваше да преследват.
Маркъс Дюмонд самият Рап беше довел в ЦРУ. Бе се запознал с Дюмонд, докато младежът още следваше в Масачузетския технологичен институт заедно с брат му. Когато го вербува, Маркъс беше на двайсет и седем години. Замалко не го бяха осъдили за компютърно престъпление. Младият кибергений се беше забъркал в някаква неприятна история с ФБР, докато учеше по магистърската си програма за компютърни науки в Масачузетския институт. Бяха го обвинили, че незаконно е проникнал в компютърната система на една от най-големите нюйоркски банки и е прехвърлил суми в няколко парични сметки в чужбина. ЦРУ се заинтересува от факта, че Дюмонд не беше уличен, защото е оставил следи, а защото една вечер се напил и се изфукал не на когото трябва.
Когато федералните нахълтаха в апартамента му, Дюмонд живееше със Стивън Рап. Мич разбра от брат си за инцидента и се обърна към Кенеди, която тогава беше директор на ЦБТ. Според него си струваше да се заемат с този хакер. Ленгли не обичаше да си признава, че наемат на работа някои от най-добрите в света компютърни пирати. Повечето от електронните набези, за които се използват тези кадри, са насочени срещу чуждестранни компании, банки, правителства и военни компютърни системи. Но само да проникнеш в системата, не е достатъчно. Голямата трудност и предизвикателство е да влезеш, да вземеш необходимата ти информация и да излезеш, без да оставиш следи.