— Още не знаем почти нищо, но не мисля, че са го направили израелците.
Донесоха коктейла на Анна. Рап се изкушаваше да си поръча от същото, но каза, че иска бира.
Когато сервитьорката се отдалечи, Анна го попита:
— Защо да не е Израел?
Мич се намръщи.
— Хайде да сменим темата. Как е майка ти?
Анна отпи от коктейла.
— Никога не си ме питал за майка ми!
— Не е вярно. Как е тя?
— Добре е… а сега ми кажи защо мислиш, че не са израелците.
Рап се накани отново да издигне въображаемата стена между себе си и Анна, но си спомни докъде го отведе подобна тактика преди седмица. Тя в края на краищата му беше съпруга; ако не се впускаше в детайли, едва ли щеше да навреди много.
— Познавам доста израелци и макар понякога те да са много щури, не са чак толкова глупави. Освен ако има нещо, което не знаем за посланик Али, не виждам каква би била ползата на МОСАД да го премахне.
— Освен ако не са се почувствали толкова изолирани, че са решили да ударят.
Рап поклати глава.
— Не биха го сторили тук, на територията на Съединените щати.
— Ами ако са решили да си разчистят сметките с ООН?
— Защо тогава не са го убили, докато е бил на Западния бряг? Така нямаше да обидят и унижат най-добрия си съюзник.
— Може би не са могли да се докопат до него, докато е бил на Западния бряг?
Рап се засмя. Жена му очевидно не знаеше с какви възможности разполага МОСАД.
— Повярвай ми, МОСАД сигурно са могли да го убият поне десетина пъти миналата година.
— Е, добре де. Чувам, че президентът е доста убеден, че са замесени.
Рап се изкуши да изкоментира, че президентът не знае какво говори, но дискретността все пак надделя.
— До няколко дни ще знаем повече — каза само. — Дотогава според мен е най-добре да запазим версиите за себе си.
— Значи ЦРУ и президентът не са единодушни по въпроса? — надуши разногласието Анна.
— Ужасна си. — Рап се засмя и поклати глава. — Не съм казвал такова нещо. Попита съпруга си за личното му мнение и той го сподели с теб. По никакъв начин то не отразява официалната позиция нито на президента, нито на ЦРУ.
Анна направи виновна физиономия и отпи от коктейла си.
— Добър опит да замажеш нещата. Утре сутрин това ще е водещата ми новина. — Тя вдигна чашата като микрофон и заговори: — Извънредна новина от Белия дом! Между президента Хейс и ЦРУ има сериозни разногласия!
— Между другото, не те ли интересува как е задникът ми? — прекъсна я Рап.
— Неее. За болежката си си виновен само ти и никой друг. Съчувствие от мен няма да получиш. Нито грам.
Рап увеси нос.
— Лекарят каза, че може никога повече да не съм способен да правя секс — промърмори.
Анна едва се въздържа да не се засмее.
— Тогава молбата за развод утре сутрин цъфва на бюрото ти!
Рап прихна. За пръв път от няколко дни се смееше така и усещането беше страхотно. Докато гледаше красивите очи на жена си, му се прииска да не се връща в службата. Но се налагаше. Трябваше да открие кой е непознатият. Когато разбереше, щеше да поиска от президента да му разреши да организира операция, която да служи като пример и урок на всички, спонсориращи тероризма. Знаеше, че президентът няма да е много благосклонен, и затова трябваше да се постарае да събере неопровержими доказателства.
ГЛАВА 57
Още преди седем в сряда сутринта Дейвид влезе в малкия гараж зад къщата, която беше наел. Вътре беше паркиран бял миниван „Форд“ с извадени седалки и без задни стъкла. Дейвид беше провел всичките си сухи тренировки без минивана. Макар и да беше уверен, че бомбата няма да избухне, ако не бъде активирана, той взе предохранителни мерки. Когато завъртя ключа на запалването, за частица от секундата си помисли, че така може внезапно и преждевременно да сложи край на всичките си планове.
Подобно притеснение беше глупаво. Беше научил наизуст всички наръчници и ръководства. За тези, които търсеха, имаше достатъчно материали за експлозивите. Освен това неговият народ се беше превърнал в експерт по бомбите през последните две десетилетия. По-трудната част беше да се сдобие с необходимото количество експлозиви и да ги вкара в Съединените щати.
Скоропостижно загиналият генерал Хамза беше достатъчно любезен да му осигури произведен в Ирак семтекс. После, като използва услугите на няколко експортни компании, той прекара с кораб голям контейнер от Йордания в Индонезия и накрая до пристанището на Лос Анжелис.