После стана от бюрото си, без да изпуска от очи началничката на кабинета, и каза:
— Това е последното, на което отговарям. Тия хора са по-загрижени за Израел, отколкото за собствената си страна.
— Какво каза? — попита Джоунс.
— Нещо от рода: ако искам следващия път да победя в Ню Йорк, е по-добре да направя всичко възможно френската резолюция да не мине в Съвета за сигурност. А за капак израелците са изпратили в Хеброн танкове. Произведени в Америка танкове!
— Сър, мисля, че трябва да съсредоточим усилията си върху отлагането на гласуването в Съвета за сигурност.
Хейс прокара ръка през косата си.
— Беа? — обърна се той към външния министър.
— От това, което чувам, французите са дяволски решени да прокарат резолюцията си. Особено след като снощи в Хеброн влязоха танковете.
— Да не забравяме камикадзетата — намеси се министърът на отбраната Кълбъртсън. — Всичко започна от тях. Израел има правото да се защити и ако палестинците укриват бомбените си фабрики в жилищни квартали — да се сърдят на себе си.
Държавният секретар не обърна внимание на думите на колегата си:
— Господин президент, не бих спорила, че Израел има право да се защитава, но на практика на ООН й е писнало от този омагьосан кръг. Убийството на посланик в организацията шокира всички.
Кълбъртсън се премести на ръба на канапето.
— Но няма доказателства, че Израел има пръст в смъртта на представителя. Всъщност дори е смешно да се твърди подобно нещо.
Хейс се обърна към Кенеди. Сега беше време останалите от екипа да узнаят тайната.
— Айрини?
Кенеди затвори папката и вдигна глава. Президентът много ясно й беше наредил какво да каже или по-точно — какво да не казва. Не трябваше изобщо да споменава за мистериозния мъж, с когото се е срещал принц Омар. Англичаните имаха доста обширно досие за брата на престолонаследника. Макар и да бяха убедени, че е прагматичен и разумен бизнесмен или поне се е обградил с умни хора, от Лондон също така подозираха, че принц Омар като нищо може да е замесен в нещо толкова объркано като убийството на дипломат в ООН. Затова засега Кенеди щеше да се придържа само към твърдо установените факти.
Почти шепнешком тя започна:
— В Хеброн не е имало никаква бомбена фабрика.
Държавният секретар Бърг се втренчи в нея.
— Израелците признаха ли го?
— Не. В действителност те продължават да се придържат към първоначалната си версия.
— Тогава откъде знаем, че не е имало фабрика? — попита мнително Кълбъртсън.
— Разполагаме със спътникови снимки от атаката. Не е имало никакви вторични експлозии.
— Тогава какво е причинило големите разрушения? — попита Бърг.
— Шестнайсет ракети „Хелфайър“, изстреляни от хеликоптери „Апачи“.
— Произведени в Америка ракети „Хелфайър“ — добави президентът. — Изстреляни от произведени в Америка хеликоптери „Апачи“.
Бърг първа схвана.
— Значи затова са нахлули в Хеброн снощи. Искали са да заличат следите.
— Или, като познавам Бен Фридман — отвърна Кенеди, — сигурно ще оставят фалшиви улики, за да изглежда, че са казали истината, а палестинците са излъгали.
— Или — намеси се Кълбъртсън — просто са влезли в Хеброн, за да се разправят с Бригадите на мъчениците.
— Сигурна съм, че е по малко и от двете — съгласи се Кенеди, — но в момента съм по-склонна да вярвам, че ликвидирането на терористите е претекст за първото.
— На практика — обади се президентът — се оказва, че имаме съюзник, който не е честен с нас.
— Какво казва Фридман за убийството на посланика? — попита Бърг.
Кенеди стрелна с очи държавния секретар.
Бърг много добре знаеше за официалното опровержение на Израел за каквото и да било участие в убийството на посланик Али. Въпросът й показваше, че според нея МОСАД води собствена външна политика, брутална и кървава.
— Главният директор отрича каквато и да е намеса.
Кълбъртсън направи гримаса.
— Само защото са излъгали за бомбената фабрика, не означава, че са убили и палестинския посланик.
— Не съм много сигурен — вметна Хейс. — Най-малкото това доказва, че не можем да им вярваме.
— Нали не мислите, че са извършили нещо толкова скандално? — обърна се заядливо Кълбъртсън към Айрини.
— Не виждам каква би била ползата им от подобен акт… поне не и на американска земя. Но отново повтарям, че не разполагам с всички факти. Знам само, че може да става въпрос за широкомащабна израелска офанзива, за да бъде прочистен Западният бряг веднъж завинаги.