— За нашия човек, който се срещна с Омар и после пристигна в Ню Йорк… Оливия току-що откри, че е тръгнал от Пен Стейшън в десет и пет в нощта, когато беше убит посланик Али.
— И къде е… — Кенеди отгатна отговора, преди да го е чула от Рап.
Мич кимна.
— Пристигнал е на Юниън Стейшън малко преди два през нощта във вторник.
Директорът на ЦРУ не знаеше как да реагира на подобно неочаквано развитие на събитията.
— Защо ще идва тук?
— Това е въпросът, който вълнува всички ни.
— От това, което каза на Джак, разбирам, че си го предупредил за потенциална заплаха срещу президента.
— Да. Просто исках за всеки случай президентът да отмени всичките си публични появи за днес.
— Мислиш, че е дошъл отново да убива?
От изражението на Рап личеше, че не е много сигурен.
— Не знам, Айрини. Може просто маршрутът му за бягство да минава оттук. Вместо да напуска страната и да рискува да го хванат, да иде там, където най-малко го очакват.
Виждаше се, че Мич и сам не е много убеден в тази версия.
— Какво ти подсказва интуицията? — попита Айрини.
— Мисля, че е дошъл тук, за да изпълни следващата си задача.
— Или може би живее тук — добави Кенеди.
Това беше напълно нова посока на мислене. В района на Вашингтон живееха доста бивши командоси от Специалните сили. Сред тях имаше и наемници. Но у непознатия се долавяше нещо неамериканско. Специфичен външен вид, който приличаше на неговия. Повечето хора не биха забелязали, но външният вид много помагаше на Рап да се слива с местните, когато действаше в Близкия изток.
— Възможно е, но ако живее тук, ще е по-запознат със средствата, с които разполагаме, и няма да се остави да бъде заснет с камера.
— Очевидно.
— Той не знае, че сме по петите му.
— Точно така.
— Или просто го надценяваме.
— Така или иначе, накарай Оливия да провери данните на Министерството на отбраната — нареди Кенеди.
— Добре. А на МОСАД да казваме ли?
Кенеди поклати глава.
— Президентът няма да разреши. Още мисли, че израелците стоят зад убийството на Али.
— Това е нелепо.
— Не съм много убедена. Ами ако цялата работа е едно сложно мероприятие за компрометиране на принц Омар? — По скептичната физиономия на Рап Кенеди разбра, че не вярва в подобно нещо. — Само се замисли. Ако непознатият наистина е израелец и са го изпратили да компрометира принц Омар, а на него са обещали трона, който цял живот е искал повече от всичко…
— И каква ще е крайната им цел? — прекъсна я Мич.
— Да объркат саудитците и да ги изобличат като поддръжници на палестинските екстремисти.
— Не знам, Айрини. Прекалено е амбициозно.
— Не казвам, че не е, но поради тази причина не можем да се обърнем към Фридман и да го питаме кой е този човек. Мисля обаче, че е време да задействаме ФБР.
— Дали?
— Ако нашият човек е във Вашингтон, нямаме друг избор.
Той инстинктивно потръпна при тази мисъл. Не заради некомпетентността на Бюрото, а заради правилата, към които федералните щяха да се придържат безпрекословно. Ако хванеха терориста, щяха да спазят всички процедури. Колкото и да не му се искаше, Рап трябваше да се съгласи.
Двамата излязоха от зала „Рузвелт“ и се върнаха в Овалния кабинет.
В момента там имаше прекалено много хора. Докато Кенеди чакаше да говори с Хейс насаме, Рап се обади в ЦБТ и каза на Търбс да включи в разследването ФБР. Говореше по телефона, когато някъде вън проехтя гръм. Мускулите на Рап инстинктивно се стегнаха, защото много добре знаеше, че току-що близо до Белия дом е имало експлозия.
ГЛАВА 66
Маркъс Дюмонд седеше в ъгъла на своя кабинет-кабинка, напълно абстрахирал се от бурята, бушуваща около него. Бичият обор в Центъра за борба с тероризма на ЦРУ беше лабиринт от високи метър и половина пластмасови и платнени прегради. Отчасти за да не ги бъркат, отчасти като проява на странно чувство за хумор, коридорчетата бяха кръстени „Улица «Абу Нидал»“, „Алея «Осама бен Ладен»“ и подобни. Дюмонд беше един от главните кръстници на улиците в непрекъснато разширяващия се Бичи обор. Той съзнателно си беше избрал място в „Задънена улица“ с ограничен достъп.
Докато слушаше МР3 плеъра си, Дюмонд тракаше методично по клавиатурата на компютъра, като се въртеше постоянно между трите екрана. Беше попаднал на някаква следа. Още не знаеше на каква, но определено беше надушил нещо. Както му заръча Рап, той се съсредоточи върху последните транзакции, извършени от главния асистент на Омар. Най-трудното беше не да проникне в защитените мрежи на въпросните финансови институции — това беше сравнително лесно. Истинският проблем се заключаваше в несметното богатство на Омар. Той използваше буквално стотици банки, за да го разпределя. Все пак Дюмонд не си беше губил времето да преглежда различните парични преводи на принца, управлявани от Чейз Манхатън Банк или от Дойче Банк. Всъщност той веднага изключи от списъка всички банки в Съединените щати, Великобритания, Япония, Канада и Германия и се съсредоточи върху онези страни, които бяха известни с либералните си финансови закони.